Даниъл Силва - Английският убиец

Току-що се бе върнал от апартамента й и телефонът на бюрото му тихо забръмча. Моцкин вдигна слушалката и предпазливо я приближи до ухото си. Точно по това време Ари Шамрон обикновено решаваше да подаде глава от лисичата си дупка и да направи черен живота за своите оперативни служители. Но, слава богу, не беше Шамрон, а просто охраната от фоайето. Както изглежда, имаше посетител — човек, който знаеше името на Моцкин.

Той затвори слушалката и включи камерата за наблюдение на фоайето на компютърния си монитор. Наблюдателният пункт редовно показваше влизащи от всякакъв калибър. Обикновено един бърз поглед бе достатъчен, за да се разбере дали посетителят ще бъде поканен да влезе, или ще бъде изхвърлен навън.

Когато образът се появи на екрана, Моцкин промърмори: „Мамка му!“ Представете си, живата легенда влиза в посолството с някакъв направо ужасен вид. Последния път, когато Моцкин бе чувал за него, той се беше заровил в някаква английска селска къща със своите картини и със своите демони.

— Мамка му! — повторно възкликна той, докато се смъкваше тежко надолу по стълбите. — Наистина ли си ти?

В пункта за свръзка Моцкин се свърза с офиса на Шамрон на булевард „Кинг Саул“ в Тел Авив. След това затвори звукоизолираната врата и започна да наблюдава Габриел през стъклото. Разговорът беше неприятен, това можеше да каже Моцкин. Но пък малцина бяха онези от Офиса, които не бяха кръстосвали шпаги със Стареца по едно или друго време, а битките между Шамрон и великия Габриел Алон представляваха част от обучението в Офиса. Двайсет минути по-късно, когато Габриел тръсна телефонната слушалка и излезе от помещението, лицето му бе смъртнобледо.

— Стареца праща доклад след трийсет минути. Трябват ми някои неща.

Моцкин заведе Габриел на горния етаж в наблюдателния пункт и му позволи да вземе душ и да се преоблече. След това го снабди със самолетни билети и кола, даде му и две хиляди долара от кутията за дребни разходи.

Когато се върнаха в пункта за свръзка, докладът тъкмо излизаше плавно от секретната факс машина. Беше съставен от отдел „Проучвания“ на булевард „Кинг Саул“ и се основаваше на информация, която споделяха с Британското и Френското разузнаване въз основа на постоянен договор.

Обектът се казваше Кристофър Келър.

Габриел грабна страниците от машината, седна до масата и зачете.

Роден в Лондон, единствен син на двама преуспяващи лекари от Харли Стрийт, Кристофър Келър още от ранна възраст бе дал да се разбере, че няма никакво намерение да върви по стъпките на родителите си. Вманиачен на тема история и по-специално военна история , той искаше да стане войник. Родителите му забраниха да влезе в армията и той отстъпи пред техните желания, поне временно. Вместо това, влезе в Кеймбриджския университет и започна да специализира история и ориенталски езици. Беше блестящ студент, но във втори курс стана много неспокоен и една нощ изчезна безследно. Няколко дни по-късно ненадейно изникна в дома на баща си в Кенсингтън, облечен с маслиненосива униформа и с бръсната глава. Келър беше постъпил в Британската армия.

След основното обучение отиде в своя пехотен полк, но с интелекта, храбростта и държането си на вълк единак много бързо се открои от останалите. Скоро се появи един сержант от Специалните военновъздушни сили, който вербуваше новобранци. Той беше видял досието на Келър и бе говорил с неговите началници. Келър бе поканен в щаба на полка в Хиърфорд, за да изкара подготвителния курс на обучение.

Представянето му бе невероятно добро. Неговите инструктори от курса по невъоръжена борба написаха, че никога не са виждали човек, който да притежава такова вродено умение да отнема човешки живот. В „кланицата“ — едно много непопулярно сред новобранците помещение, където се обучаваха на ръкопашен бой, спасяване на заложници и „прочистващи“ антитерористични операции — Келър постигна възможно най-големия брой точки. В последния ден на курса той носеше двайсет и седем килограмова раница и петкилограмова бойна пушка по време на дългия четиридесет мили поход през брулената от вятъра пуста местност, известна под името Брекън Бийкънс — тест за издръжливост, при който други умираха. Келър пристигна на финала с трийсет минути по-рано от всеки друг, участвал в този тест. Приеха го в полка и бе разпределен в кавалерийска дивизия, специализирана в маневрена война в пустинята.