Даниъл Силва - Английският убиец

— Както изглежда, попаднали сте на голямата конспирация на мълчанието.

— Какво искате да кажете?

— Когато се занимавате с Швейцария, мистър Алон, най-добре е да не забравяте едно нещо. Швейцария не е реална страна. Това е бизнес, тя е управлявана така, както се управлява бизнес. Това е бизнес, който винаги стои в отбранителна позиция. Така е от седемстотин години насам.

— И какво общо има това с убийството на Ролф?

— В Швейцария има хора, които ще загубят много, ако греховете на миналото излязат наяве и клоаката на Банхофщрасе бъде прочистена основно, от което има такава отчаяна нужда. Тези хора представляват невидимо правителство и не бива да се отнасяте несериозно към тях, поради която причина и аз съм тук, вместо в Лозана. Ако решите да продължите да се занимавате с тази работа, съветвам ви да бъдете нащрек.

Десет минути по-късно Габриел слизаше надолу по стълбите с екземпляра на „Митът“ под мишница. Спря за малко в преддверието, за да отгърне корицата и да погледне какво е надраскал професорът на заглавната страница.

Пазете се от гномовете на Цюрих.

Този образ на Габриел бе запечатан от мъжа с дигиталната камера с далечен обсег, който бе застанал на един прозорец в жилищния блок на отсрещната страна на улицата. Час по-рано той бе заснел и пристигането му. Снимките не бяха необходими — просто един последен професионален щрих. Целият разговор на Алон с Емил Жакоби бе уловен от двата чувствителни предавателя, поставени в апартамента на професора шест месеца по-рано. Докато Алон си отиваше, майсторът на проследяването изщрака още няколко снимки. После седна пред магнетофона си и изслуша записа. След трийсет минути упорита работа той имаше пълно копие на състоялата се среща. Трябваха му още десет минути, за да провери дали записът е точен, след което зашифрова доклада си и го изпрати със сигурна електронна поща в Цюрих, заедно със снимките на Алон.

Трийсет секунди по-късно информацията се появи на компютърния монитор на Герхард Петерсон, който веднага вдигна телефонната слушалка и помоли за спешна среща с хер Геслер. Герхард Петерсон не харесваше Емил Жакоби, не го харесваше и хер Геслер. Едноличният кръстоносен поход на Жакоби срещу финансовата олигархия на Швейцария вече бе станал прекалено отегчителен и струваше скъпо. Двамата решиха, че е време да се разправят с досадното професорче.

На следващата сутрин, преди да тръгне за работа, Герхард Петерсон се обади по телефона от уединения си кабинет. Разговорът не трая повече от две минути. Съдбата на Емил Жакоби — гузната съвест на Швейцария — бе решена с една финансова сделка: прехвърлянето на двеста хиляди долара в кодирана банкова сметка в Женева, контролирана от Антон Орсати. Герхард Петерсон намери, че това наистина е много удобно.

Когато на следващата сутрин Габриел пристигна във вилата на Анна Ролф, той със задоволство установи, че най-малко четирима мъже я охраняват: един на портата, втори край лозето, трети до дърветата и четвърти, кацнал горе, на върха на хълма. Шамрон бе изпратил Рами — своя необщителен личен бодигард, — за да се погрижи за подробностите. Той поздрави Габриел на алеята. Когато Габриел го попита как се оправя Анна с екипа, той завъртя очи към небето: Скоро ще разбереш .

Габриел влезе във вилата и тръгна нагоре по стълбището, насочван от звуците на Анината цигулка. След това почука на вратата на стаята за упражнения и без да дочака разрешение, влезе. Тя рязко се обърна и го нахока, задето я прекъсва, а след това се разкрещя, че е превърнал къщата й във военен лагер. Тъй като тирадата ставаше все по-остра, той сведе поглед и попипа превръзките си. Капчица свежа кръв се бе просмукала през бинтовете. Анна забеляза и това. Веднага млъкна и нежно го поведе към спалнята си, за да смени превръзките. Не се сдържа да я погледне, докато тя се грижеше за него. Кожата в основата на шията й беше влажна; струните на цигулката бяха оставили тесни вдлъбнатинки по върховете на пръстите на лявата й ръка. Беше по-красива, отколкото си представяше.

— Добра работа — рече Габриел, като огледа превръзките.

— Умея да правя превръзки, мистър Алон. Имате да ми казвате някои неща за баща ми, да?

— На този етап въпросите са повече от отговорите. И моля ви, наричайте ме Габриел.

Тя се усмихна:

— Мога да си представя, Габриел.

В една найлонова раница Анна сложи закуската за пикника: хляб, сирене и студено пилешко. Накрая добави бутилка изстудено вино, която уви във вълнено одеяло, преди да я постави вътре. Рами даде на Габриел „Берета“ и двама охранители с хлапашки вид. Докато вървяха по сенчестите пътеки на боровата горичка, следвани плътно от „компаньонките“, пратени от Рами, Габриел разказа на Анна за Париж. Не й разказа за разговорите си с Джулиан Ишърууд и Емил Жакоби. Това можеше да почака.