Даниъл Силва - Английският убиец

Когато затвори тома, светлината падна върху големия пепелник от релефно стъкло. Десетина угарки лежаха, нехайно пръснати върху легло от пепел, подобно на нападали гилзи. Той внимателно ги разгледа. Две различни марки цигари. Повечето бяха „Бенсън & Хеджис“, но имаше и три „Силк Кътс“. Старецът вероятно бе пушил „Бенсън & Хеджис“, но кой ли бе пушил „Силк Кътс“? Анна ? Не, Анна винаги пушеше „Житан“.

Отново насочи вниманието си към произхода на картините. Анна му бе казала, че Ролф държи историята им в долното дясно чекмедже на бюрото в папка с надпис „Лична кореспонденция“. Чекмеджето беше заключено, също като вратата на кабинета на Ролф. Този път той имаше ключ. Отвори го и започна да прелиства личните книжа на Август Ролф.

Откри една папка с надпис „Максимилиан“. Хвана я с два пръста в долния край и след това се поколеба. Имаше ли въобще някакво право? До голяма степен се чувстваше като воайор. Все едно че по време на вечерната си разходка из града надничаше в осветен прозорец и виждаше някаква караща се двойка. Или старец, който е седнал сам пред телевизора. Но какво ли би могла да му разкрие тази папка? Каква ли информация за сина си бе скрил този човек? Какво ли щеше да научи от нея Габриел за този човек Август Ролф?

Измъкна я, сложи я в отвореното чекмедже и повдигна корицата. Снимки, изрезки от спортните страници на европейски вестници, възхитени отзиви на съотборници, дълга статия от цюрихски вестник за злополуката в Алпите: „Той беше добър човек и аз бях горд да го наричам мой син — казва известният цюрихски банкер Август Ролф в свое изявление, разпространено от адвоката му. — Ще ми липсва много повече, отколкото може да се изрази с думи.“ Безупречно сгъната, педантично датирана и надписана. Габриел заключи, че Август Ролф може и да не е одобрявал избраната от сина му професия, но се е гордеел с него.

Затвори папката, пъхна я обратно на мястото й и продължи да търси надпис „Лична кореспонденция“. Друга папка привлече погледа му: „Анна“. Отново се поколеба, а после измъкна папката. Вътре имаше детски снимки на Анна — свири на цигулка, покани за рецитали и концерти, изрезки от вестници, рецензии за нейни изпълнения и записи. Той разгледа по-внимателно снимките. Определено съществуваха две Анни — едната от периода преди самоубийството на майка й, другата — след него. Разликата във външния й вид бе поразителна.

Габриел затвори папката и я прибра обратно в чекмеджето. Време беше да се върне към предстоящата работа. Прехвърли папките, докато откри една с надпис „Лична кореспонденция“. Извади я, сложи я на бюрото на Ролф и я отвори. Писма, някои написани на ръка, други напечатани на фирмени бланки. Немски, френски, италиански, английски — лингвистичната мозайка, представляваща Швейцария. Габриел бързо ги прелисти и стигна до края. Върна се в началото и повтори бавно същия процес. Резултатът бе същият.

Историята на картините липсваше.

Докато шареше с лъча на фенерчето из стаята, Габриел си спомни за едно тренировъчно упражнение, проведено в Академията. Инструкторът го беше завел в една стая, обзаведена като част от хотелски апартамент, връчил му бе един документ и му бе дал пет минути да открие пет подходящи места за скривалище. Ако тестът беше проведен в кабинета на Ролф, вместо във фалшивата хотелска стая, Габриел щеше да открие сто скривалища за документа. Подвижна дъска на пода, някоя дебела книга, някъде под килима или под пода, вътре в някой от мебелите, заключен в скрит в стената сейф. И това се отнасяше само за кабинета. В просторната вила имаше хиляда места, където Ролф би могъл да скрие калъф с документи. Този човек бе построил подземен бункер за тайната си колекция от картини. Ако Ролф бе решил да скрие нещо, шансовете на Габриел да го намери бяха минимални.

Мисълта да напусне Цюрих с празни ръце след едно толкова трудно и опасно пътуване бе изключително оскърбителна за Габриел. Имаше две възможни обяснения за липсата на документите. Номер едно: вече бяха взети — от Ролф или от някой като Вернер Мюлер. Номер две: Ролф някак си ги бе сложил не на място. Това със сигурност беше възможно. Той бе стар човек. Старците правят грешки. Спомените избледняват. Става все по-трудно да разчетеш надписите върху папките.

Габриел реши обстойно да претърси бюрото.

Имаше четири чекмеджета за папки, по две от двете страни на бюрото, и той започна с горното ляво чекмедже. Следваше монотонна поредица от действия: изважда една отделна папка, внимателно оглежда съдържанието й, оставя я настрана, преминава към следващата.