Даниъл Силва - Английският убиец

Когато се изправи с мъка на крака, мъжете насочиха фенерчетата си към него. Той се врътна мигновено и хукна обратно нагоре по склона. В никакъв случай не се оставяй да те арестуват!

Извади „Глока“, който бе отнел от мъжа в кабинета, и продължи да тича. Усети, че започва да се изморява. Студеният въздух направо режеше белите му дробове, а в устата си усети вкус на ръжда и кръв. След няколко крачки видя светлините на кола, която се спускаше надолу по склона: голямо ауди седан, чиито колела разпръскваха пресния сняг.

Погледна назад през рамо. Двамата мъже го преследваха пешком. Нямаше странични улици, нито тесни улички — беше в капан. Пролей невинна кръв, ако се наложи!

Аудито се носеше право към него. Той спря да тича и с двете си изопнати ръце насочи „Глока“ към него. Колата забави ход и спря на няколко крачки от него, а той се прицели в силуета зад кормилото. Преди да успее да стреля, вратата до предната пасажерска седалка внезапно се отвори.

— Качвай се, Габриел! — извика Анна Ролф. — По-бързо!

Тя караше със същия устрем, с който свиреше на цигулка — едната й ръка на кормилото, другата — стиснала скоростния лост. Надолу по Цюрихберг, през Лимат, по тихите улици на градския център. Габриел внимателно се огледа назад през рамо.

— Вече можеш да караш по-бавно.

Тя намали газта.

— Къде си се научила да шофираш така?

— Аз бях момиче от Цюрих с много пари. Когато не се упражнявах на цигулката, хвърчах из Цюрихзее с една от колите на баща ми. Разбих три, докато навърших двайсет и една.

— Моите поздравления.

— Язвителната не ти подхожда, Габриел. Цигарите ми са в жабката. Направи ми услуга и ми запали една.

Габриел отвори жабката и извади пакет „Житан“. Запали една цигара със запалката на контролното табло. Пушекът одраска гърлото му и той едва не се задуши.

Анна му се присмя:

— Представете си израелски непушач.

— Какво правиш тук, по дяволите?

— Само това ли имаш да ми кажеш? Ако не бях се появила, щяха да те арестуват.

— Не, ако не беше се появила, сега щях да съм мъртъв. Но въпреки това искам да знам какво, по дяволите, правиш тук. Рами даде ли ти разрешение да напуснеш вилата?

— Подозирам, че вече е открил, че ме няма.

— Как успя да се измъкнеш?

— Качих се горе, в моето студио, да свиря. Пуснах запис на едно много дълго парче. Предполагам, че се сещаш за останалото.

— Как се измъкна от околностите на вилата?

— Карлос каза на Рами, че ще ходи в селото да напазарува. Аз бях на задната седалка под едно одеяло.

— Със сигурност можем да приемем, че няколко десетки мои колеги трескаво и безрезултатно те издирват в момента. Това беше много глупав ход от твоя страна. Как стигна до Цюрих?

— Със самолет, разбира се.

— Директно от Лисабон?

— Да.

— Откога си тук?

— От около два часа.

— Влизала ли си в къщата на баща ти?

Тя поклати отрицателно глава:

— Когато пристигнах там, видях двама мъже да чакат отвън в паркирана кола. Отначало предположих, че това може да е частна охрана. След това обаче разбрах, че нещо не е наред.

— И какво направи?

— Не се чувствах в безопасност в колата, затова взех да обикалям наоколо, надявайки се да те открия, преди да се опиташ да влезеш в къщата. Изпуснала съм те, разбира се. След това чух алармата.

— Каза ли на някого, че пристигаш?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, че съм сигурна. Защо питаш?

— Защото това обяснява много неща. Това означава, че вилата е под постоянно наблюдение. Това означава, че те знаят, че сме се върнали тук. Това означава, че са ме проследили до Рим. Те са ме следили през цялото време оттогава насам.

— Какво стана в къщата на баща ми?

Когато Габриел приключи разказа си, Анна каза:

— Намери ли най-после историята на картините?

— Беше изчезнала.

— Не е възможно.

— Някой трябва да я е докопал преди нас.

— Откри ли нещо друго?

Открих една снимка на баща ти заедно с Адолф Хитлер и Хайнрих Химлер — наслаждават се на гледката от „Бергхоф“ в Берхтесгаден.

— Не — отвърна Габриел. — Не открих нищо друго.

— Сигурен ли си в това? Не се ли възползва от възможността да се поровиш в личните книжа на баща ми?

Габриел пренебрегна въпроса й:

— Баща ти пушеше ли?

— Защо това има значение сега?

— Просто отговори на въпроса ми, моля те. Пушеше ли баща ти?

— Да, баща ми пушеше!

— Какви цигари?

— „Бенсън и Хеджис“.

— А някога пушил ли е „Силк Кътс“?