Даниъл Силва - Английският убиец

В този момент Лавон едва-едва запазваше равновесие върху библиотечната стълбичка, докато прелистваше съдържанието на издута папка и си мърмореше нещо под нос. Светлината от прозорците хвърляше зеленикави отблясъци върху лицето му и именно в този миг Габриел осъзна, че стъклата са непроницаеми за куршуми. Лавон изведнъж вдигна поглед от папката и наклони глава надолу, за да го види над очилата си с изцапани полукръгли стъкла, кацнали на края на носа му. Пепел от цигарата му падна в папката. Той като че ли не забеляза това, защото я затвори, пъхна я на мястото й на лавицата и се усмихна:

— Габриел Алон! Ангел-отмъстителят на Шамрон. Господи боже, какво правиш тук?

Слезе от стълбичката като човек със стари болки в ставите. Както винаги, той като че ли бе облякъл всичките си дрехи наведнъж: синя риза с яка с копчета, бежов пуловер с висока яка, плетена вълнена жилетка, увиснало сако от плат „рибена кост“, което изглеждаше с един номер по-голямо. Беше се обръснал много небрежно и носеше само чорапи, без обувки.

Хвана двете ръце на Габриел и го целуна по бузата. Колко ли време е изминало? Двайсет години , помисли си Габриел. Според речника на операцията „Гняв Божи“ Лавон беше ayin — ловец. Археолог по образование, той беше дебнал членове на „Черният септември“ и бе изнамирал начини да ги унищожи. Беше блестящ при провеждане на наблюдение, хамелеон, който винаги можеше да се слее с околната среда. Операцията бе свързана с ужасяващо физическо и психическо натоварване за всички, но Габриел си спомняше, че Лавон бе страдал най-много. Работейки сам и незащитен сред враговете за дълги периоди от време, той бе развил хронично стомашно заболяване, което бе довело до намаляване на оскъдното му тегло с десет килограма. Когато всичко свърши, Лавон започна да работи като доцент в Еврейския университет, а в края на седмицата обикновено се занимаваше с разкопки на Западния бряг. Скоро се натъкна и на други гледни точки. Също като Габриел, той беше син на оцелели от Холокоста. Търсенето на древни останки изглеждаше тривиално, когато в близкото минало имаше толкова много за изравяне. Той се премести във Виена и започна да използва изключителните си дарби по друг начин: издирваше нацисти и плячкосани от тях съкровища.

— И така, какво те доведе във Виена? Бизнес? Удоволствия?

— Август Ролф.

— Ролф? Банкерът ли? — Лавон наведе глава и сурово изгледа Габриел над очилата си. — Габриел, нали не ти… — С дясната си ръка изобрази стрелба с пушка.

Габриел свали ципа на якето си, извади плика, който бе взел от бюрото на Ролф, и го връчи на Лавон. Той внимателно го отвори, сякаш държеше отломка от древен керамичен съд, и извади съдържанието му. Погледна първата снимка, след това — втората, лицето му не изразяваше нищо. После вдигна поглед към Габриел и се усмихна:

— Брей, брей, хер Ролф си е направил много хубави снимки. Откъде ги взе, Габриел?

— От бюрото на стареца в Цюрих. — Подаде му калъфката с документи.

— А тези?

— От същото място.

Лавон отново разгледа снимките.

— Фантастично!

— Какво означават?

— Трябва да измъкна няколко папки. Ще накарам момичетата да ти приготвят кафе и нещо за ядене. Тази работа ще ни отнеме доста време.

Те седяха един срещу друг до правоъгълната маса за конференции, а между тях имаше купчина папки. Габриел с учудване разбра какви хора са идвали тук преди него: старци, убедени, че мъжът от съседния апартамент е бил един от техните мъчители в „Бухенвалд“; деца, които се опитваха да отворят кодираната банкова сметка в Швейцария, където баща им бе скрил спестяванията си, преди да го откарат на изток до архипелага на смъртта. Лавон взе една от снимките — Ролф, седнал в един ресторант до мъж с белези от дуели по бузите — и я вдигна пред очите на Габриел.

— Разпозна ли този човек?

— Не.

— Името му е Валтер Шеленберг, бригаден фюрер от СС. — Лавон взе най-горната папка от купчината и я разтвори пред него. — Валтер Шеленберг беше шеф на Четвърти отдел в главната квартира на немското контраразузнаване. Четвърти отдел се занимаваше с чуждестранното разузнаване, което на практика превръщаше Шеленберг в главен международен шпионин на Нацистката партия. Той беше замесен в някои от най-драматичните епизоди на военното разузнаване: случая „Венло“, опита за отвличане на херцога на Уиндзор, операцията „Цицерон“. В Нюрнберг беше осъден, задето е бил член на СС, но получи лека присъда — само шест години затвор.