— Днес видях твоя приятел Емил Жакоби по телевизията — рече Лавон. — Както изглежда, някой се е вмъкнал в апартамента му в Лион и му е прерязал гърлото.
— Знам. Някакви новини от Ню Йорк?
— Смята се, че между 1941 и 1944 година Август Ролф е придобил голям брой картини на импресионисти и модернисти от галериите в Люцерн и Цюрих — картини, които няколко години по-рано са висели в еврейски галерии и еврейски домове в Париж.
— Каква изненада! — промълви Габриел. — Голям брой ли? Колко?
— Не е ясно.
— Купил ли ги е?
— Не точно. Смята се, че картините, придобити от Ролф, представляват част от две големи размени, направени в Швейцария от агенти на Херман Гьоринг.
Габриел си спомни какво му бе казал Джулиан Ишърууд за алчните колекционерски навици на райхсмаршала. Гьоринг се бе радвал на неограничен достъп до галерия „Жьо дьо Пом“, където конфискуваните произведения на изкуството на Франция са били държани на склад. Беше си присвоил стотици картини на модернисти, за да ги размени срещу картини на Старите майстори, които предпочиташе.
— Говори се, че на Ролф е било позволено да купи картините за нищожна сума — каза Лавон. — Нещо много-много под реалната им цена.
— Значи ако случаят е такъв, придобивката трябва да е била напълно легална според швейцарските закони. Ралф е могъл да заяви, че е извършил покупката добросъвестно. И дори картините да са представлявали открадната собственост, законът не го задължава да ги върне.
— Така изглежда. Въпросът, който трябва да зададем, е следният: Защо е било позволено на Август Ролф да купи картини, които са преминали през ръцете на Херман Гьоринг като обезценени стоки?
— Твоят приятел в Ню Йорк има ли отговор на този въпрос?
— Не, но ти го имаш.
— За какво говориш, Ели?
— За снимките и банковите документи, които си намерил в бюрото му. За връзката му с Валтер Шеленберг. Фамилия Ролф е колекционирала поколения наред. Ролф е имал много добри връзки. Знаел е какво преминава през границата на Франция и е поискал своя „пай“ от голямата баница.
— А Валтер Шеленберг е търсел начин да компенсира частния си банкер в Цюрих.
— Наистина — рече Лавон. — Плащане за извършените услуги.
Габриел се облегна назад и затвори очи.
— Какво следва, Габриел?
— Време е за един разговор, от който се страхувах.
* * *
Когато Габриел се върна горе в стаята, Анна започваше да се разбужда. Той леко разтърси рамото й и тя седна стреснато в леглото, подобно на объркано дете в непозната обстановка. Попита го колко е часът и той й отговори, че е рано вечерта.
Когато тя се събуди напълно, той дръпна един стол до долния край на леглото и седна. Не бе светнал лампата; нямаше желание да види лицето й. Тя седеше с изправен гръб, с кръстосани крака, увита до раменете в завивките. Взираше се в него така, че дори в тъмнината Габриел усещаше неотклонно вторачения й поглед.
Разказа й за произхода на тайната колекция на баща й. Каза й какво бе научил от Емил Жакоби, както и това, че професорът е бил убит предишната нощ в апартамента си в Лион. Най-накрая й разказа за документите, които беше намерил в бюрото на баща й — документи, които го свързваха с Валтер Шеленберг, главния шпионин на Хитлер.
Когато приключи, той сложи снимките на леглото и влезе в банята, за да й даде възможност за миг да остане сама. Чу щракването на ключа на нощната лампа и зърна светлината, процеждаща се под вратата на банята. Пусна водата да тече в умивалника и започна бавно да брои наум. Когато измина достатъчно време, Габриел се върна в спалнята. Намери я, свита на кълбо, тялото й безмълвно се тресеше, ръката й стискаше снимката, на която баща й се наслаждаваше на гледката в Берхтесгаден заедно с Адолф Хитлер и Хайнрих Химлер.
Габриел измъкна снимката от ръката й, преди тя да успее да я унищожи. После сложи длан на главата й и я погали по косата. Най-накрая плачът й стана доловим. Анна се задави и започна да кашля — кашлица на закоравял пушач, която я остави без дъх.
Най-накрая вдигна поглед към Габриел.
— Ако майка ми някога бе видяла тази снимка … — Анна се поколеба, устата й остана отворена, сълзи се стичаха по бузите й. — Тя е щяла да…
Но Габриел притисна с длан устните й, преди да успее да произнесе тези думи. Не искаше тя да каже останалото. Нямаше нужда. Ако майка й бе видяла тази снимка, щяла е да се самоубие, помисли си той. Щяла е да изкопае собствения си гроб, да пъхне дулото в устата си и да се самоубие.
Читать дальше