Даниъл Силва - Изповедникът

Киара остави Габриел на яхтата и измина няколко преки пеш до Рю д’Антиб, за да наеме кола. В нейно отсъствие Габриел развърза ръцете и краката на спящия капитан. Киара му бе направила нова инжекция преди четири часа, което означаваше, че ще остане упоен още няколко.

Качи се на палубата да я дочака. Минути по-късно на паркинга до кея „Сен Пиер“ спря пежо комби. Киара му помаха и се премести на другата седалка. Габриел слезе от яхтата и седна зад волана.

— Някакви проблеми? — попита той.

Тя поклати глава.

— Имаме нужда от дрехи.

— А, ще пазаруваме по „Кроазет“. Точно от това имам нужда след цяла нощ на проклетата лодка. Трудно ще избера между „Гучи“ и „Версаче“.

— Мислех си за нещо по-обикновено. Може би някой от онези приятни магазини на булевард „Карно“, от които простосмъртните си купуват дрехи.

— Колко скромно.

— Именно.

Габриел подкара по криволичещите улици на стария град и след няколко минути поеха на север по булевард „Карно“, главния път от крайбрежието на Кан към градовете във вътрешността на страната. Мистралът свиреше; само неколцина смелчаги бяха излезли навън и крачеха приведени, придърпвайки шапките над ушите си. Вятърът въртеше във въздуха прах и хартийки. След няколко преки Габриел забеляза малък универсален магазин до автобусна спирка. Киара се намръщи. Щом намери свободно място за паркиране, той й даде пачка банкноти и й продиктува размерите си. Тя слезе и измина останалото разстояние пеша.

Габриел остави двигателя запален и изслуша новините. Все още нямаше следа от предполагаемия атентатор на папата. Италианската полиция бе затегнала мерките за сигурност по националните летища и граничните пунктове. Угаси радиото.

Киара излезе от магазина двайсет минути по-късно, с издути найлонови торби в двете ръце. Вятърът духаше в гърба й и развяваше косите пред лицето й. Натоварена с чантите, бе безпомощна да стори каквото и да е.

Хвърли торбите на задната седалка и се качи в колата. Габриел пое нагоре по булевард „Карно“. След десет минути стигнаха до голямо кръгово кръстовище и последваха табелите за Грас. Излязоха на магистрала с четири платна, която се издигаше по възвишенията и продължаваше към Приморските Алпи. Киара се облегна назад, свали ватираната си блуза и с усилие смъкна непромокаемия панталон. Габриел не откъсваше поглед от пътя. След дълго ровене в чантите тя намери чистото бельо, което бе купила за себе си.

— Не гледай.

— Не бих си го и помислил.

— Нима? Защо?

— Побързай да сложиш някакви дрехи, ако обичаш.

— За първи път мъж ми казва нещо подобно.

— Очевидно защо.

Киара го перна по ръката и бързо облече дънки, плътен пуловер с висока яка и модерни черни ботуши с пресечен връх и стабилен ток. Почти се преобрази в привлекателната млада жена, която бе видял за първи път в гетото на Венеция. Когато привърши, изправи гръб.

— Твой ред е. Ще се разменим и аз ще карам, докато се преоблечеш.

Габриел я послуша. От гледна точка на модата, новото му облекло не отстъпваше на нейното: широк син памучен панталон с еластичен колан, дебел вълнен пуловер и чифт бежови еспадрили, които боцкаха стъпалата му. Доби вид на мъж, който прекарва времето си в шляене из града и игра на петанка 44 44 Игра, състояща се в мятане на метални топки на недалечно разстояние. — Б.р. .

— Изглеждам смешно.

— Мисля, че изглеждаш добре. По-важното е, че така можеш да се разхождаш из всяко градче в Прованс, без някой да предположи, че не си местен жител.

Десетина минути Киара шофираше по криволичещо между маслинови дръвчета и евкалипти шосе. Стигнаха до средновековния град Валбон. Габриел й показа посоката на север към градчето Опио, а от Опио към Льо Руре. Паркира пред един магазин за цигари и той влезе. Зад щанда стоеше мургав мъж със ситно къдрави коси и африкански черти. Когато Габриел го попита дали познава италианка на име Каркаси, продавачът сви рамене и го посъветва да се обърне към Марк, бармана на съседната бирария.

Габриел завари Марк да забърсва чаши със замърсена кърпа. Когато му зададе същия въпрос, барманът поклати глава. Не познавал никого на име Каркаси в селото, но имало една италианка, която живеела край пътя, водещ към природния парк. Метна кърпата на рамо и излезе навън да му покаже вярната посока. Габриел му благодари и се върна при Киара.

— Натам — каза той. — Отвъд главния път, покрай жандармерията, а после нагоре по възвишението.