Даниъл Силва - Изповедникът

Обикновено се спираше в подножието на Айгер да пийне нещо сгряващо и да погледа с присвити очи брулената от вятъра отвесна стена. Никога не се катереше, дори смяташе алпинистите, които се втурваха да атакуват планината, за най-големите глупци на света. Някои следобеди от терасата на вилата си чуваше бръмченето на спасителни хеликоптери и понякога виждаше през телескопа си „Цайс“ мъртви катерачи, увиснали на въжетата си, да се люлеят от фьона — характерния вятър на Айгер. Той изпитваше страхопочитание пред планината. Айгер, както и мъжът, който се представяше с името Ерик Ланге, бе хладнокръвен убиец.

Малко преди обяда Ланге скочи от седалковия лифт за последното си спускане за деня. В началото на пистата изчезна сред борова гора и се плъзна през сенките до задната врата на вилата си. Свали ските и ръкавиците и натисна няколко бутона с цифри на малкото табло до вратата. Влезе, съблече екипа си и закачи ските на специалната решетка. Горе взе душ и се преоблече за път — кадифен панталон, тъмносив кашмирен пуловер и велурени спортни обувки. Багажът му бе събран в сак.

Спря се пред огледалото в банята, за да реши как ще изглежда. Имаше руси коси с изсветлели от слънцето кичури и леко прошарени. Естественият цвят на очите му бе светъл. Периодично променяше чертите на лицето си с пластични операции в дискретна клиника в покрайнините на Женева. Сложи очила с рогови рамки, втри в косите си гел и ги приглади назад. Промяната във външността беше забележителна.

Влезе в спалнята. Зад големия гардероб имаше скрит сейф с шифър. Завъртя ръчката на тежката врата. Вътре се намираха професионалните му принадлежности: фалшив паспорт, голяма сума пари в различни валути, колекция от пистолети. Напълни портфейла си с швейцарски франкове и избра деветмилиметровия „Стечкин“, любимото си оръжие. Пъхна го в сака си и затвори вратата на сейфа. Пет минути по-късно потегли със своето ауди седан към Цюрих.

В пълната с насилие история на европейския политически екстремизъм никой терорист не е бил заподозрян в проливане на повече кръв от мъжа с прозвището Леопарда. Наемен убиец на свободна практика, той практикуваше занаята си из целия континент и беше оставил след себе си пътека, осеяна с трупове и разрушения от взривове, от Атина до Лондон и от Мадрид до Стокхолм. Бе работил за подразделението на фракцията „Червена армия“ в Западна Германия, за „Червените бригади“ в Италия и за „Пряко действие“ във Франция. Бе убил британски офицер за Ирландската републиканска армия и испански министър за баската сепаратистка групировка ЕТА. Имаше дълги и плодотворни връзки с палестинските терористи. Бе извършил поредица отвличания и убийства за Абу Джихад, заместник-командира на ООП 32 32 Организация за освобождение на Палестина. — Б.р. , и бе убивал за фанатизирания палестински дисидент Абу Нидал. Всъщност доста хора смятаха, че Леопарда е гениалният ум, криещ се зад едновременните атаки на летищата в Рим и Виена през декември 1985-а, когато загинаха деветнайсет души, а 120 бяха ранени. Бяха изминали девет години от последното нападение, в което бе заподозрян — убийството на френски индустриалец в Париж. Някои хора от европейските служби за сигурност и разузнаване го мислеха за мъртъв — убит при спречкване с един от работодателите си. Други се съмняваха, че изобщо някога е съществувал.

Нощта вече се бе спуснала, когато Ерик Ланге пристигна в Цюрих. Паркира колата си на една доста неприятна улица на север от железопътната гара и продължи пеш към хотел „Сен Готар“, точно до лекото възвишение на Банхофщрасе. Имаше резервирана за него стая. Липсата на багаж не изненада администратора. Заради местонахождението и дискретността си хотелът често се използваше за бизнес срещи, твърде поверителни, за да се състоят дори в офиса на частна банка. Говореше се, че самият Хитлер отсядал тук, когато идвал в Цюрих за среща с швейцарски банкери.

Ланге се качи с асансьора до стаята си. Спусна пердетата и прекара няколко минути в разместване на мебелите. Избута един фотьойл до средата на стаята, с лице към вратата, а пред него ниска масичка, върху която сложи две неща: малко, но мощно фенерче и пистолета. После седна и угаси лампите. Настъпи пълен мрак. Разочарова се от вкуса на виното от минибара, от което отпиваше, докато чакаше да пристигне клиентът. Винаги поставяше условието да преговаря лично, а не чрез посредници или куриери. Щом някой искаше услугите му, трябваше да прояви смелостта да се срещне с него и да покаже лицето си. Ланге държеше на това не от себелюбие, а заради собствената си безопасност. Услугите му бяха толкова скъпи, че само много заможни хора можеха да си ги позволят. Хора, вещи в изкуството на предателството. Хора, които знаеха как да поставят капани на другите и да ги принуждават да плащат за греховете си.