Даниъл Силва - Изповедникът

— За жалост тази част от случая остава загадка, Ваше Високопреосвещенство. Ако този акт на предателство е поръчан от някого във Ватикана, възможно е никога да не узнаем истината. Курията е добра тренировъчна площадка за подобни интриги.

Тази реплика накара Бриндизи леко да се усмихне. Мълчаливо изминаха няколко крачки. Кардиналът бе свел поглед надолу.

— Преди два дни обядвах със Светия отец — най-сетне каза той. — Както подозирахме, негово Светейшество възнамерява да продължи с програмата си за помирение с евреите. Опитах се да го разубедя, но се оказа безполезно. Следващата седмица ще посети Голямата синагога в Рим.

Роберто Пучи плю на земята. Карло Казагранде тежко въздъхна. Не се изненада от новината на кардинала. Имаха свой информатор сред персонала на папата, секретар, който бе член на братството и ги държеше в течение какво става в папския апартамент . От седмици предупреждаваше, че се задава нещо подобно.

— Като папа, той трябва просто да изпълнява задълженията си — сопна се Пучи. — Да знае мястото си.

Казагранде затаи дъх, очаквайки Пучи да предложи любимото си решение на всеки проблем, но дори на него не би му хрумнала подобна мисъл.

— Светият отец няма да се задоволи само да изрази още веднъж съжаление за разногласията ни с евреите в миналото. Възнамерява да отвори тайните архиви.

— Не говори сериозно — каза Казагранде.

— За съжаление не е така. Въпросът е дали, когато ги отвори, историците ще открият нещо.

— Архивите вече са прочистени от всички сведения за срещата в манастира. Що се отнася до свидетелите, проблемът е решен и личните им досиета са унищожени. Светият отец държи да лансира ново проучване, но в архивите няма да се намери компрометираща информация. Освен, разбира се, ако израелецът не успее да възстанови работата на професор Щерн. Ако това стане…

— … Църквата и Институцията ще изпаднат в много тежко положение — довърши кардиналът вместо Казагранде. — За доброто на Църквата и всички, които вярват в нея, тайната за манастира трябва да се запази.

— Да, Ваше Високопреосвещенство.

Роберто Пучи запали цигара.

— Може би нашият приятел от папския апартамент ще убеди Светия отец да не прави тази грешка.

— Вече опитах, дон Пучи. Според нашия човек, папата е твърдо решен да продължи, независимо от съветите на секретарите си и Курията.

— От финансова гледна точка, инициативата на негово Светейшество може да се окаже катастрофална — каза Пучи, сменяйки темата от убийство към пари. — Много хора искат да въртят бизнес с Ватикана заради доброто му име. Ако Светият отец окаля това име в историята…

Бриндизи кимна в знак на съгласие:

— Между нас казано, Светият отец често изразява желание за връщане към дните на бедната църква.

— Ако не внимава — процеди Пучи, — желанието му ще се сбъдне.

Кардинал Бриндизи погледна Казагранде.

— Смяташ ли, че този сътрудник представлява заплаха за нас? — попита кардиналът.

— Да, Ваше Високопреосвещенство.

— Какво искаш от мен, Карло? Освен одобрение, разбира се.

— Само това, Ваше Високопреосвещенство.

— А от дон Пучи?

Казагранде погледна в полупритворените черни очи.

— Имам нужда от пари.

Рано следобед Габриел стигна до северния край на Лаго ди Гарда. Докато се придвижваше на юг покрай брега, климатът и растителността постепенно се промениха от алпийски в средиземноморски. Спусна стъклото и хладният въздух обля лицето му. Сивкаво-зеленикавите листа на маслиновите дръвчета проблясваха на чезнещата слънчева светлина. Долу водната повърхност бе неподвижна и гладка като плоча от полиран гранит.

Градчето Бренцоне тъкмо се пробуждаше от следобедната дрямка, сенниците пред крайбрежните барове и кафенета се изпъваха, продавачите подреждаха стоката си по тесните павирани улички на стръмното възвишение Монте Балдо. Габриел продължи, докато в покрайнините намери грандхотела — вила с цвят на шафран.

Щом влезе през портала, към него забърза пиколо, въодушевено като затворник, благодарен за малко компания. Фоайето бе като от минали времена. Габриел не би се изненадал да види Кафка, седнал на ръба на прашно кресло, да редактира поредния си ръкопис в дълбоките сенки. В съседната трапезария двама отегчени сервитьори лениво приготвяха десетина маси за вечеря. Ако съдеше по мудното им темпо, тази вечер повечето маси нямаше да бъдат заети.