Даниъл Силва - Смърт във Виена

— Казвам се Рене Дюран — каза Габриел — и идвам от Монреал.

При тези думи свещеникът кимна, сякаш бе свикнал с посетители от чужбина.

— С какво мога да ви бъда полезен, мосю Дюран?

Габриел му представи същото обяснение, каквото бе дал на жената от „Барилочер Тагеблат“ по-рано същия ден: че е дошъл в Патагония да търси мъж, за когото смята, че е брат на майка му, на име Ото Кребс. Докато говореше, отецът бе скръстил ръце и го гледаше с топъл и благ поглед. Колко различен изглеждаше този свещеник от църковния бюрократ монсеньор Донати или от нелюбезния ректор на „Анима“ — епископ Дрекслер. Габриел се почувстван зле, задето го заблуждаваше.

— Познавах много добре Ото Кребс — рече отец Моралес. — Съжалявам да го кажа, но той не би могъл да е мъжът, когото търсите. Виждате ли, хер Кребс нямаше братя или сестри. Той нямаше никакво семейство. Докато стигне до положението да издържа жена и деца, той… — Гласът на свещеника заглъхна. — Как да се изразя по-деликатно? Той вече не беше толкова добра партия. Годините си бяха взели своето.

— Някога говорил ли ви е за своето семейство? — Габриел направи пауза, после добави: — Или за войната?

Отецът вдигна вежди.

— Аз бях негов изповедник и приятел, мосю Дюран. Обсъждахме доста неща в годините преди неговата кончина. Както повечето мъже от неговото време, хер Кребс бе видял много смърт и разруха. Беше извършил и дела, от които дълбоко се срамуваше и се нуждаеше от опрощение.

— И вие му дадохте това опрощение?

— Дадох мир на духа му, мосю Дюран. Аз чух неговата изповед и му наложих покаяние. В рамките на католическата вяра подготвих душата му за срещата с Бог. Ала притежавам ли аз — един обикновен свещеник от селска енория — властта да опростя такива грехове? Дори аз не съм сигурен в това.

— Може ли да узная някои от нещата, които сте обсъждали? — попита Габриел колебливо. Знаеше, че бе стъпил на нестабилна теологична почна и отговорът бе такъв, какъвто бе очаквал.

— Много от дискусиите, които съм водил с хер Кребс, бяха по време на изповед. Останалите бяха под знака на приятелството. Не би било благопристойно да ви разкривам естеството на тези разговори сега.

— Но той е починал преди двайсет години.

— Дори и мъртвият има право на тайна.

Габриел дочу гласа на майка си, началните слова на нейните показания: Няма да разкажа всички неща, които видях. Не мога. Дължа това повече на мъртвите .

— Това би ми помогнало да разбера дали този мъж е бил моят вуйчо.

Отец Моралес му отправи обезоръжаваща усмивка.

— Аз съм обикновен селски свещеник, мосю Дюран, но не съм пълен глупак. Освен това познавам много добре моите енориаши. Наистина ли вярвате, че сте първият човек, дошъл тук, претендирайки, че търси изчезнал роднина? Напълно сигурен съм, че Ото Кребс не би могъл да е вашият вуйчо. Но не съм толкова сигурен, че вие наистина сте Рене Дюран от Монреал. А сега ме извинете.

Той се обърна да си върви. Габриел докосна ръката му.

— Ще ми покажете ли поне гроба му?

Отецът въздъхна, после погледна към цветните прозорци. Те бяха станали черни.

— Тъмно е — рече той. — Дайте ми минутка.

Отец Моралес прекоси олтара и изчезна във вестиария. Секунди по-късно излезе, облечен в светлокафява винтяга, като носеше голям електрически фенер. Изведе ги през страничната врата и ги поведе по чакълена пътека, минавала между църквата и жилището му. В края на пътеката имаше покрита порта. Свещеникът дръпна резето, включи фенера и мина Напред да им показва пътя в гробището. Габриел вървеше до него по тясната пътека, обрасла с бурени. Киара бе крачка по-назад.

— Вие ли водихте погребалната служба, отец Моралес?

— Да, разбира се. Всъщност самият аз трябваше да се погрижа за приготовленията. Нямаше кой друг да го направи.

Някаква котка се измъкна иззад една надгробна плоча и спря на пътеката пред тях, а очите й светнаха като жълти фарове на светлината на фенера. Отец Моралес изшътка и котката изчезна сред високата трева.

Наближиха дърветата в дъното на гробището. Свещеникът сви наляво и ги поведе през висока до коленете трева. Тук пътеката беше твърде тясна, за да вървят един до друг, така че тръгнаха в колона по един, а Киара се опираше на ръката на Габриел.

Като наближи края на редица надгробни плочи, отец Моралес спря и насочи фенера надолу под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Лъчът освети обикновена надгробна плоча с името на Ото Кребс. Върху нея като година на раждането бе отбелязана 1913-а, а като година на смъртта — 1983-а. Над името, под малко овално стъкло, надраскано и потъмняло от времето, се виждаше снимка.