Даниъл Силва - Смърт във Виена

— И знаеш ли какво ще е утре водещото заглавие на „Ди Пресе“? „Мецлер, принуден да се оттегли от протестиращите във Виена!“ Те ще кажат, че съм страхливец, Дитер, а аз не съм.

— Никой никога не те е обвинявал в страхливост, Петер. Просто става въпрос за избиране на точния момент.

— Твърде дълго използвахме задния вход. — Мецлер пристегна вратовръзката си и приглади яката на ризата си. — Освен това канцлерите не използват задни вратички. Влизаме през главния вход с вдигната глава и готови за битка… или изобщо не влизаме.

— Станал си страхотен оратор, Петер.

— Имах добър учител. — Мецлер се усмихна и постави ръка върху рамото на Граф. — Но се опасявам, че дългата кампания е започнала да се отразява на неговите инстинкти.

— Какво те кара да казваш това?

— Погледни тези хулигани. Повечето от тях дори не са австрийци. Половината надписи са на английски, а не на немски. Очевидно тази малка демонстрация е организирана от чужди провокатори. Ако имам достатъчно късмет да вляза в сблъсък с тези хора, нашата преднина утре ще е с пет пункта.

— Не бях мислил за това от тази гледна точка.

— Просто кажи на охраната да бъде спокойна. Важно е протестантите да се покажат като Кафявите ризи, а не ние.

Петер Мецлер отвори вратата и излезе от колата. Гневен ропот се надигна от тълпата и започнаха да се размахват лозунги.

Нацистка свиня!

Райхсфюрер Мецлер!

Кандидатът закрачи напред, сякаш не забелязваше бъркотията около него. Една девойка, носеща напоен с червена боя парцал, се измъкна от загражденията. Тя хвърли парцала към Мецлер, който го избегна толкова ловко, че почти не се отрази на вървежа му. Парцалът улучи един полицай — за радост на демонстрантите. Момичето, което го хвърли, бе хванато от двама униформени и изблъскано настрани.

Невъзмутим, Мецлер влезе във фоайето на хотела и се насочи към балната зала, където хиляда поддръжници чакаха от три часа неговото пристигане. Спря за момент пред вратите, за да се съсредоточи, после влезе отривисто в залата сред бурни овации. Граф се отдели и остана да гледа своя кандидат как си проправя път сред обожаващата го навалица. Мъжете се блъскаха да стиснат ръката му или да го потупат по гърба. Жените го целуваха по бузите. Мецлер определено бе възвърнал модата да си консервативен.

Преминаването му през залата отне пет минути. Когато се качи на подиума, красиво момиче в тиролска рокля му подаде огромна халба със светла бира. Той я вдигна над главата си и бе поздравен с бурни овации. Мецлер отпи от бирата — не посръбване като за снимка, а голяма австрийска глътка, — после пристъпи към микрофона.

— Искам да благодаря на всички вас, че дойдохте тук тази вечер. Искам също така да благодаря на нашите скъпи приятели и поддръжници за организирането на толкова топлото посрещане пред хотела. — В залата се надигна вълна от смях. — Това, което тези хора явно не разбират, е, че Австрия е за австрийците и че ние ще изберем нашето собствено бъдеще, основаващо се на австрийския морал и на австрийските стандарти за благоприличие. Аутсайдерите и критиците от чужбина нямат право на глас във вътрешните работи на благословена страна като нашата. Ние ще изковем нашето собствено бъдеще, едно австрийско бъдеще, и това бъдеще ще започне след три седмици!

Буря от овации.

Администраторката на „Барилочер Тагеблат“ изгледа Габриел с нещо повече от мимолетен интерес, когато той прекрачи прага и се насочи към бюрото й. Тя имаше къса тъмна коса и светлосини очи, открояващи се на привлекателното й, загоряло от слънцето лице.

— Какво обичате? — попита тя на немски, което не бе изненадващо, тъй като „Тагеблат“, както подсказваше името, означаваше ежедневник на същия език.

Габриел също отговори на немски, макар че умело прикри факта, че както и девойката, го владее перфектно. Каза, че е дошъл в Барилоче, за да проведе генеалогично изследване. Заяви, че търси мъж, за когото смята, че е брат на майка му, човек на име Ото Кребс. Имал основание да вярва, че хер Кребс е починал в Барилоче през октомври 1982 година. Щяло ли да бъде възможно да потърси в архивите на вестника за съобщение за смъртта му или за некролог?

Администраторката му се усмихна, разкривайки два реда блестящи равни зъби, после вдигна телефонната слушалка и набра трицифрен вътрешен номер. Искането на Габриел бе предадено на висшестоящ на бърз немски. Девойката помълча няколко секунди, затвори телефона и се изправи.