Даниъл Силва - Смърт във Виена

Седнала до Габриел, Киара първа забеляза плешивия, приличащ на часовой човек, който стоеше до балюстрадата на горната веранда. Габриел се извърна назад, взирайки се в него. Шамрон вдигна ръка и я задържа така за момент, после се обърна и изчезна в къщата.

Той ги посрещна в антрето. До него, облечен с панталони от рипсено кадифе и плетена вълнена жилетка, стоеше слаб мъж с гъсти прошарени коси и мустаци. Кафявите му очи бяха спокойни, ръкостискането му — хладно и кратко. Приличаше на университетски професор или може би на клиничен психолог. Но в действителност заемаше длъжността заместник-директор по оперативните въпроси към ЦРУ и се казваше Ейдриън Картър. Не изглеждаше доволен, но като се имаше предвид настоящото състояние на международните отношения, едва ли му се случваше да е в друго настроение.

Поздравиха се сдържано, както го правеха хората от тайните служби. Използваха истинските си имена, тъй като всички се познаваха и употребата на работните им имена би придала абсурден облик на срещата. Спокойният поглед на Картър се спря за кратко върху Киара, сякаш тя беше неканен гост, за когото не беше предвидено допълнително място. Дори не направи опит да прикрие гримасата си.

— Надявах се срещата да бъде на високо ниво — заяви Картър. Гласът му бе тих; за да го чува, човек трябваше да не мърда и да слуша внимателно. — Надявах се също така да се ограничи разпространението на информацията, която сега ще споделя с вас.

— Тя е моя партньорка — каза Габриел. — Знае всичко и няма да напусне стаята.

Очите на Картър бавно се преместиха от Киара към него.

— Ние те наблюдавахме от известно време — още от пристигането ти във Виена, за да бъда по-точен. Особено ни хареса посещението ти в кафе „Централ“. Изправянето ти лице в лице срещу Фогел беше като брилянтна театрална постановка.

— Всъщност Фогел се изправи срещу мен.

— Такъв е стилът му.

— Кой е той всъщност?

— Ти си този, който провежда издирването. Защо не ми кажеш?

— Смятам, че е есесовец убиец на име Ерих Радек, когото по някаква причина защитавате. Ако трябва да предположа защо, бих казал, че е бил ваш агент.

Картър сложи ръка на рамото на Габриел.

— Ела — каза той. — Очевидно е време да поговорим.

Във всекидневната лампите бяха запалени, а щорите — спуснати. В камината гореше буен огън, а на бюфета бе поставена метална кафеварка. Картър си наля малко кафе, преди да се настани с отработено движение в едно кресло. Габриел и Киара седнаха на дивана, докато Шамрон крачеше наоколо като часовой, на когото предстоеше дълга нощ.

— Искам да ти разкажа една история, Габриел — започна Картър. — Това е история за една страна, въвлечена във война, която не искаше да води; страна, разгромила най-великата армия, която светът някога е виждал, само за да се окаже броени месеци след това във въоръжена готовност спрямо бившия си съюзник — Съветския съюз. Честна дума, бяхме страшно уплашени. Разбираш ли, преди войната ние нямахме разузнавателна служба — във всеки случай не и истинска . По дяволите, твоята служба е стара, колкото и нашата. Преди войната нашата разузнавателна оперативна база в Съветския съюз се състоеше от двама души от Харвард и един телетип 62 62 Телеграфен апарат като пишеща машина, който предава текста на телеграмите на дълга книжна лента. — Б.пр. . Когато внезапно се озовахме лице в лице с руското страшилище, не знаехме нищо за него. За неговата сила, неговите слабости и намерения. И което бе още по-страшно, не знаехме как да ги открием. Другата война предстоеше, беше само въпрос на време. И с какво разполагахме? С нищо. Нямахме мрежи, нито агенти. Нищо. Бяхме изгубени, скитайки се в пустинята. Нуждаехме се от помощ. След това на хоризонта се появи Моисей, човекът, който щеше да ни преведе през Синай в Обетованата земя.

Шамрон спря да крачи за момент, за да чуе името на този Моисей: генерал Райнхард Гелен, шеф на разузнавателния отдел „Чуждестранни армии — Изток“ към Германския генерален щаб, главният шпионин на Хитлер на Източния фронт.

— С този човек се получи. — Картър наклони глава към Шамрон. — Гелен бил един от малцината, който имал куража да каже на Хитлер истината за руската военна офанзива. Хитлер толкова му се ядосал, че го заплашил с приют за душевноболни. Когато краят на войната наближил, Гелен решил да си спаси кожата. Заповядал на своите хора да заснемат на микрофилми архивите на Генералния щаб за Съветския съюз и запечатал материалите във водонепромокаеми контейнери, които били заровени в Баварските и Австрийските Алпи. После Гелен и подчинените му се предали на отряд от нашето контраразузнаване.