Даниъл Силва - Смърт във Виена

— Но това не е истина, Ейдриън — каза Габриел. — Иначе ние нямаше да сме тук.

— Имаш предвид приказките на Макс Клайн срещу Фогел?

— Вие сте знаели за него?

— Фогел ни съобщи, че може да имаме усложнения във Виена. Той ни помоли да се намесим и сложим край на тези приказки. Ние го информирахме, че не можем да го направим.

— Така че той е взел нещата в свои ръце.

— Намеквате, че Фогел е наредил да се взриви офисът на „Разследвания и справки за събития по време на войната“?

— Намеквам също така, че той е убил Макс Клайн, за да го накара да млъкне.

Картър помълча, преди да отговори:

— Ако Фогел е замесен, той е действал чрез толкова много странични и подставени лица, че никога няма да можете да го обвините. Освен това бомбената експлозия и смъртта на Макс Клайн са австрийска работа, а не израелска, и нито един австрийски прокурор няма да разпореди разследване за убийство срещу Лудвиг Фогел. Това е задънена улица.

— Името му е Радек, Ейдриън, не Фогел, и въпросът е защо . Защо Радек е бил толкова обезпокоен от разследването на Ели Лавон, че е прибягнал до убийство? Дори Ели и Макс Клайн да са били в състояние да докажат, че Фогел в действителност е Ерих Радек, той никога нямаше да бъде изправен пред съда от австрийския държавен прокурор. Твърде стар е. Твърде много време е изминало. Няма останали живи свидетели, освен Клайн, а няма начин Радек да бъде осъден в Австрия заради думите на един стар евреин. Тогава защо да прибягва към насилие?

— Говориш така, сякаш имаш теория.

Габриел погледна през рамо и прошепна на Шамрон няколко думи на иврит. Ари му подаде папката, съдържаща всички материали, които бе събрал по време на своето разследване. Габриел я отвори и извади едно-единствено нещо: снимката, която бе взел от къщата на Радек в Залцкамергут — Радек с жена и един юноша. Той я остави на масата и я обърна така, че Картър да може да я види. Очите на американеца се насочиха към снимката, а след това обратно към Алон.

— Коя е тя? — попита Габриел.

— Съпругата му — Моника.

— Кога се е оженил за нея?

— По време на войната — отговори Картър, — в Берлин.

— В неговото досие никъде не се споменава за одобрен от СС брак.

— Имаше много неща, които не бяха отбелязани в есесовското досие на Радек.

— А след войната?

— Тя се установила в Пулах под истинското си име. Детето се родило през 1949 година. Когато Фогел се преместил обратно във Виена, генерал Гелен — както и ЦРУ — не смятал, че ще е безопасно за Моника и сина им да отидат открито с него. Било уредено тя да се омъжи за човек от мрежата на Фогел. Живеела във Виена в къщата зад тази на Фогел. Той ги посещавал вечер. Накрая ние сме построили тунел между двете къщи, за да могат Моника и момчето свободно да се придвижват между тях, без да се страхуват, че ще бъдат разкрити. Никога не се е знаело кой може да наблюдава. На руснаците много би им допаднало да го компрометират и да променят ориентацията му.

— Как се казваше момчето?

— Петер.

— А агентът, за когото се е омъжила Моника? Моля те, кажи ни името му, Ейдриън.

— Мисля, че вече знаеш името му, Габриел. — Картър се поколеба, после добави: — Името му беше Мецлер.

— Петер Мецлер, човекът, който се кани да стане канцлер на Австрия, е синът на нацисткия военнопрестъпник Ерих Радек и Ели Лавон е щял да разкрие този факт.

— Така изглежда.

— Това ми звучи като мотив за убийство, Ейдриън.

— Браво, Габриел — рече Картър. — Но какво можеш да сториш по този въпрос? Да убедиш австрийците да повдигнат обвинение срещу Радек? Късмет! Да разкриеш, че Петер Мецлер е син на Радек? Ако направиш това, ще разкриеш и факта, че Радек е бил наш човек във Виена. Това ще създаде на ЦРУ голямо публично неудобство във време, когато то е заето с широкомащабна кампания срещу силите, които искат да разрушат и моята родина, и твоята . Освен това ще замрази отношенията между твоята разузнавателна служба и моята, и то в момент, когато вие отчаяно се нуждаете от нашата подкрепа.

— Това ми звучи като заплаха, Ейдриън.

— Не, просто е съвет — отвърна Картър. — Това е реалната политика. Зарежи го. Откажи се. Изчакай го да умре и забрави, че изобщо се е случило.

— Не — обади се Шамрон.

Погледът на Картър се премести от Габриел върху него.

— Защо ли знаех, че такъв ще бъде твоят отговор?

— Защото аз съм Шамрон и никога не забравям.

— Тогава, предполагам, трябва да измислим някакъв начин да се справим с тази ситуация, без моята служба да бъде завлечена в помийната яма на историята. — Американецът погледна часовника си. — Става късно. Огладнях. Какво ще кажете да хапнем?