Даниъл Силва - Смърт във Виена

— Нищо чудно, че Круц е нямал търпение да те изгони от Виена — каза той. — Ислямска бойна група? — Засмя се иронично. — Колко удобно. Правителството приема поетата от тях отговорност и прикрива аферата като акт на ислямския тероризъм на австрийска територия. По този начин следата не стига до австрийците — или до Фогел и Мецлер, който е толкова близо до избирането му за канцлер.

— А какво ще кажеш за документите от държавния архив? Според тях Лудвиг Фогел е чист като сълза.

— Тогава защо е поставил бомба в офиса на Ели и е убил Макс Клайн?

— Ние не знаем дали е извършил което и да е от тях.

— Така е, но фактите определено подсказват, че съществува такава възможност. Може и да не успеем да го докажем в съда, но историята би продала огромен тираж вестници.

— Предлагаш да раздухаме скандал?

— Защо да не запалим огън под краката на Фогел и да видим как ще реагира той?

— Лоша идея — отвърна Габриел. — Спомняш ли си Валдхайм и разкритията за неговото нацистко минало? Те бяха отхвърлени като чужда агитация и намеса във вътрешните работи на Австрия. Обикновените граждани сплотиха редиците си около него, както и австрийските власти. Делото също повиши антисемитските настроения в страната. Раздухването на скандал е лоша идея, Ари.

— Тогава какво предлагаш да сторим?

— Макс Клайн беше убеден, че Лудвиг Фогел е есесовецът, извършил зверствата в Аушвиц. Според документите в държавния архив обаче, той е бил твърде млад, за да е този човек — освен това е служил във Вермахта, а не в СС. Но да приемем теоретично, че Макс е бил прав.

— Това би означавало, че Лудвиг Фогел е някой друг.

— Точно така — отвърна Габриел. — Тогава нека открием кой в действителност е той.

— Как смяташ да го направим?

— Не съм сигурен — рече Габриел, — но нещата в този плик, попаднали в подходящи ръце, може да ни разкрият някои ценни улики.

Шамрон кимна замислено.

— Има един човек в „Яд Вашем“, с когото трябва да се видиш. Той може да ти помогне. Първото нещо, което ще направя на сутринта, е да уговоря среща.

— Има и още нещо, Ари. Трябва да измъкнем Ели от Виена.

— И аз така си мислех. — Той вдигна телефона на колата и натисна бутона за автоматично набиране. — Шамрон се обажда. Трябва да говоря с министър-председателя.

„Яд Вашем“, разположен на върха на хълма Херцел в западната част на Йерусалим, е официалният израелски мемориал, посветен на шестте милиона евреи, загинали в Шоа 28 28 Староеврейска дума, означаваща „бездна“, „мрак“, „унищожение“. Употребява се и като синоним на холокоста. — Б.пр. . Той е също и най-големият световен център за изследване и документиране на холокоста. Библиотеката му съдържа над ето хиляди тома — най-голямата и пълна колекция от литература за холокоста в света. В архивите му са събрани над петдесет и осем милиона страници оригинални документи, включващи хиляди свидетелски показания, написани собственоръчно, диктувани или записани на видеокасети, на оцелелите след Шоа в Израел и по целия свят.

Моше Ривлин го очакваше. Пълничък брадат учен, той говореше иврит с изразен бруклински акцент. Беше експерт не в областта на жертвите на Шоа, а на виновниците — немците, обслужвали смъртоносната нацистка машина, както и хилядите им помощници от други националности, които доброволно и ентусиазирано са вземали участие в унищожението на европейските евреи. Работеше като платен консултант към Отдела за специални разследвания към Министерството на правосъдието на САЩ, като събираше документални доказателства срещу обвинени нацистки военнопрестъпници и издирваше в Израел живи свидетели. Когато не се ровеше из архивите в „Яд Вашем“, Ривлин обикновено можеше да бъде намерен сред оцелелите — да търси някой, който си спомняше.

Той въведе Габриел в сградата на архива и го заведе в главната читалня. Тя беше изненадващо тясно помещение, ярко осветено от големи, простиращи се от пода до тавана прозорци, които гледаха към хълмовете на Западен Йерусалим. Двама учени седяха приведени над отворени книги, друг беше приковал поглед в екрана на устройство за четене на микрофилми. Когато Габриел предложи да отидат в някое по-усамотено местенце, Ривлин го отведе в малка странична стая и затвори дебелата стъклена врата. Предоставената от Габриел информация беше добре синтезирана, но достатъчно пълна, за да не липсва нищо съществено при превода й. Той показа на Ривлин всички материали, които беше събрал в Австрия: досието от държавния архив, снимката, ръчния часовник и пръстена. Когато му посочи надписа, гравиран от вътрешната страна на пръстена, Моше го прочете и рязко вдигна поглед.