Даниъл Силва - Смърт във Виена

— В края на краищата стават собственост на самата банка.

— Точно така. О, предполагам, че бихте могли да оспорвате в съда, но ще възникнат множество неудобни въпроси относно произхода на парите — въпроси, които швейцарската банкова индустрия и правителството биха предпочели да не изкарват на показ пред обществото. Както можете да си представите, такова искане ще бъде неудобно за всички замесени страни.

— Тогава, моля ви, внимавайте, хер Бекер. Вашето добро здраве и безопасност са от първостепенна важност за мен.

— Радвам се да го чуя. Ще очаквам с нетърпение писмото на канцлера.

Банкерът прибра счетоводната книга в дипломатическото си куфарче и го затвори.

— Съжалявам, но има още една формалност, която ми изскочи от ума. По повод на сметката — необходимо е да ми кажете номера й. За официалните документи, хер Фогел. Ще ми го продиктувате ли сега?

— Да, разбира се. — След това с немска точност: — Шест, две, девет, седем, четири, три, пет.

— А паролата?

— Едно, нула, нула, пет.

— Благодаря ви, хер Фогел.

Десет минути по-късно колата на Бекер спря пред хотел „Амбасадор“.

— Изчакай тук — каза банкерът на шофьора. — Ще се забавя само няколко минути.

Той прекоси фоайето и се качи с асансьора до четвъртия етаж. Висок американец с измачкан блейзър и вратовръзка на райе го прие в стая 417. Той предложи на Бекер питие, което банкерът отказа, после цигара, която също бе отказана. Бекер никога не бе пушил. Може би щеше да започне.

Американецът протегна ръка към куфарчето. Бекер му го подаде. Мъжът повдигна капака и отдели фалшивата кожена подплата, разкривайки миниатюрно записващо устройство. После извади касетата и я постави в малък касетофон. Натисна бутона „Пренавиване“, след това „Включване“. Качеството на звука беше забележително.

— За официалните документи, хер Фогел. Ще ми го продиктувате ли сега?

— Да, разбира се. Шест, две, девет, седем, четири, три, пет.

— А паролата?

— Едно, нула, нула, пет.

— Благодаря ви, хер Фогел.

Бутон „Стоп“.

Американецът вдигна поглед и се усмихна. Банкерът изглеждаше така, сякаш току-що бе хванат да изневерява на жена си с най-добрата й приятелка.

— Справихте се много добре, хер Бекер. Благодарни сме ви.

— Току-що извърших повече нарушения на швейцарските закони за банковата тайна, отколкото мога да преброя.

— Така е, но те са шибани закони. Освен това вие все пак получавате сто милиона долара. Както и вашата банка.

— Но тя вече не е моята банка, нали? Сега тя е вашата банка.

Американецът се облегна назад и скръсти ръце. Той не обиди Бекер с опровержение.

Габриел нямаше представа кой беше Ерих Радек. Ривлин му разказа.

Ерих Вилхелм Радек бил роден през 1917 година в селцето Алберндорф, на петдесет километра северно от Виена. Син на полицай, Радек постъпил в местната гимназия, където показал подчертани способности по математика и физика. Спечелил стипендия за Виенския университет, където следвал инженерство и архитектура. Според университетския архив, Радек бил талантлив студент и получавал високи оценки. Бил и активен поддръжник на дясното крило на Католическа политика .

През 1937 година кандидатствал за членство в Нацистката партия. Бил приет и партийната му книжка била с номер 57984567. Той също така влязъл в Австрийския легион — незаконна нацистка полувоенна организация. През март 1938 година, по времето на Аншлуса 30 30 Присъединяването на Австрия към фашистка Германия през 1938 г. — Б.пр. , кандидатствал да се присъедини към СС. Рус и синеок, със стройно атлетично телосложение, Радек бил обявен за „чист ариец“ от есесовската комисия за расовия произход и след ревностно проучване на предците му било счетено, че няма еврейска или друга неарийска кръв, и бил приет в елитното братство.

— Това е копие от партийното досие на Радек и въпросниците, които е попълнил по време на кандидатстването си. Идва от Берлинския документален център — най-голямото хранилище за нацистки и есесовски досиета в света. — Ривлин вдигна две снимки, едната в анфас, а другата в профил. — Това са официалните му снимки в СС. Прилича на нашия човек, нали?

Габриел кимна утвърдително. Ривлин върна снимките в папката и продължи урока си по история:

— Към ноември 1938 година Радек бил напуснал следването си и работел в Централното управление за еврейска емиграция — нацистката институция, която повела кампания на терор и лишаване от икономически права на австрийските евреи, целяща да ги принуди да напуснат „доброволно“ страната. Радек направил добро впечатление на шефа на Централното управление, който бил не друг, а Адолф Айхман. Когато Радек изразил желание да отиде в Берлин, Айхман се съгласил да му помогне. Нещо повече, на Айхман оказал ефикасна помощ млад австрийски нацист на име Алоис Брунер, който в крайна сметка ще се окаже замесен в депортирането и избиването на 128 000 евреи от Гърция, Франция, Румъния и Унгария. През май 1939 година, по препоръка на Айхман, Радек бил преместен в Централното управление за сигурността на Райха в Берлин, където бил назначен към Sicherheitsdienst — нацистката служба за сигурност, известна като СД. Скоро след това той вече работел директно за прочутия шеф на СД — Райнхард Хайдрих.