Даниъл Силва - Смърт във Виена

Ривлин върна документа в папката.

— Скоро след като Мюлер изпратил това писмо на Мартин Лутер, Ерих Радек бил освободен от командния си пост в Украйна и прехвърлен обратно в Централното управление за сигурността на Райха в Берлин. Той бил назначен в отдела на Айхман и за него започнал период на интензивно обучение и планиране. Виждате ли, прикриването на най-големия случай на масово убийство в историята не било малко начинание. През юни той се върнал на изток, действайки под прякото командване на Мюлер, и се заловил за работа.

Радек разположил главната квартира на своето спецподразделение 1005 в полския град Лодз, на около осемдесет километра югоизточно от лагера на смъртта в Челмно. Точният адрес бил държавна тайна и бил известен единствено на малцина висши офицери от СС. Цялата кореспонденция минавала през отдела на Айхман в Берлин.

Радек се спрял на кремацията като най-ефективен метод за отърваване от труповете. Изгарянето било изпробвано и преди това, като се използвали огнехвъргачки, но резултатите били незадоволителни. Радек използвал ефективно инженерното си обучение, изобретявайки метод за изгаряне на две хиляди тела едновременно на високи аеродинамични клади. Дебели дървени греди, дълги по седем-осем метра, били напоявани с бензин и поставяни върху циментови блокове. Труповете били нареждани между гредите — тела, греди, тела, греди, тела… Слагали в основата на конструкцията напоени с бензин подпалки и ги запалвали. Когато огънят угаснел, овъглените тела били разтрошавани с валяци и разпръсквани.

Черната работа била извършвана от роби евреи. Радек организирал евреите в три бригади: едната за разкопаване на гробните ями, втората за пренасяне на труповете от тях до кладата и третата — за пресяване на праха за кости и ценни предмети. След приключването на всяка операция теренът бил изравняван и залесяван, за да се прикрие какво е ставало там. После робите били убивани, за да се отърват от тях. По този начин секретността на Акция 1005 била запазена.

Когато работата в Челмно била завършена, Радек и неговото спецподразделение 1005 се отправили за Аушвиц, за да разчистят и там бързо пълнещите се гробни ями. Към края на лятото на 1942 година в Белзец, Собибор и Треблинка избухнали зарази и други здравословни проблеми. Кладенците в съседство с лагерите, които осигурявали питейна вода за пазачите и намиращите се наблизо поделения на Вермахта, били заразени от близостта на масовите гробове. В някои случаи тънкият повърхностен слой на почвата се пукал и бълвал във въздуха миазми. В Треблинка есесовците и украинските убийци дори не си били направили труда да заровят всички тела. В деня, когато комендантът на лагера Франц Щангъл пристигнал да заеме поста си, миризмата на Треблинка се подушвала на трийсет километра оттам. По пътя до лагера били нахвърляни мъртви тела, а купища разлагащи се трупове го посрещнали на перона. Щангъл се оплакал, че не може да започне работа в Треблинка, докато някой не изчисти мръсотията. Радек заповядал да се отворят гробните ями и труповете да бъдат изгорени.

През пролетта на 1943 година напредването на Червената армия принудило Радек да отклони вниманието си от лагерите на смъртта в Полша към местата за екзекуция по на изток, в окупираната съветска територия. Не след дълго той се върнал в предишния си район в Украйна. Знаел почти буквално къде били заровени телата, защото две години по-рано координирал операциите на отрядите за унищожение. В края на лятото спецподразделението 1005 се преместило от Украйна в Белорусия, през септември действало в прибалтийските държави Латвия и Литва, където цели еврейски общности били изтребени.

Ривлин затвори папката и я бутна с отвращение настрани.

— Никога няма да узнаем от колко трупа са се отървали Радек и хората му. Престъплението е било толкова огромно, че не е могло да се скрие напълно, но Акция 1005 е успяла да унищожи повечето улики и е направила фактически невъзможно след войната да се изчисли точно броят на мъртвите. Толкова акуратна била работата на Радек, че в някои случаи полските и съветските комисии, разследващи Шоа, не могли да намерят никакви следи от масовите гробове. В Баби Яр почистването на Радек било така пълно, че след войната Съветите го превърнали в парк. И сега, за съжаление, липсата на физически останки от мъртвите вдъхновява някои лунатици да твърдят, че холокостът никога не се е случвал. Действията на Радек ни преследват и до днес.