Даниъл Силва - Смърт във Виена

Халдер отвори вратата на колата и въведе Бекер във вестибюла. Както обикновено, той поиска от банкера да отвори своето дипломатическо куфарче за проверка. Последва твърде унизителната поза ала Леонардо — широко разтворени ръце и крака — за щателното претърсване с металотърсач.

Накрая той бе отведен в салона — тържествена виенска гостна стая, просторна и правоъгълна, със стени в наситеножълто и корнизи, боядисани в бяло. Мебелите бяха в бароков стил, покрити с калъфи от пищен брокат. Позлатен часовник тихо тиктакаше върху полицата на камината. Всеки елемент от мебелировката, всяка лампа и декоративен предмет сякаш засвидетелстваше уважение към съседа си и към помещението като цяло. Беше стая на човек, който очевидно притежаваше в еднаква степен пари и вкус.

Хер Фогел, клиентът, седеше под един портрет, който по мнението на Бекер изглеждаше творба на Лукас Кранах-старши 29 29 Лукас Кранах-старши (1472–1553 г.) — немски художник. — Б.пр. . Той се изправи бавно и протегна ръка. Двамата бяха пълна противоположност: Фогел беше висок, тевтонски тип, със светлосини очи и бяла коса; Бекер — нисък и плешив, със самоувереността на космополит, породена от различната природа на неговата клиентела. Фогел пусна ръката на банкера и го покани с жест да се разположи на един празен стол. Бекер седна и извади от куфарчето си подвързана с кожа счетоводна книга. Клиентът кимна със сериозно изражение; не беше човек за салонни разговори.

— Към тази сутрин — каза Бекер — общата стойност на сметката възлиза на два и половина милиарда долара. По груби изчисления един милиард от тях са в брой, разделени поравно в долари и евро. Останалата част от парите са инвестирани — обичайната такса, ценни книжа и облигации, заедно със значителна сума от недвижимо имущество. Подготвяйки ликвидацията и разпределянето на капитала, ние сме в процес на разпродажба на недвижимото имущество. Като се има предвид състоянието на световната икономика, това трае по-дълго, отколкото се бяхме надявали.

— Кога ще приключи процесът?

— Планираната дата е краят на месеца. Дори и да не постигнем сто процента нашата цел, разпределянето на парите ще започне веднага след получаването на писмото от канцеларията на канцлера. По този въпрос инструкциите са твърде специфични. Писмото трябва да бъде предадено на ръка в моя офис в Цюрих не по-късно от седмица след като канцлерът положи клетва. То трябва да е на официална бланка и да носи неговия подпис.

— Мога да ви уверя, че писмото на канцлера ще дойде.

— В очакване на победата на хер Мецлер предприех трудната задача да издиря всички онези, които трябва да получат парите. Както знаете, те са разпръснати от Европа до Близкия изток и от Южна Америка до САЩ. Освен това установих контакт с управителя на Ватиканската банка. Както можеше да се очаква, предвид текущото финансово състояние на Светия престол, той беше много доволен от моето обаждане.

— И защо не? Четвърт милиард долара е голяма парична сума.

Банкерът внимателно се усмихна.

— Да, но дори и Светият отец няма да знае какъв е истинският произход на парите. Доколкото това касае Ватикана, те са от богат спонсор, който иска да остане анонимен.

— И после идва вашият дял.

— Банковият дял е сто милиона долара, платими при разпределянето на всички капитали.

— Сто милиона долара плюс всички такси за трансакциите, които сте събрали през годините, и процента, който вземате от годишната лихва. Сметката ви направи изключително богат човек.

— Вашите другари обезпечават щедро онези, които им помагаха в това изпитание. — Банкерът затвори счетоводната книга с приглушено тупване. След това стисна ръцете си и за момент се загледа замислено в тях, преди да заговори: — Обаче се опасявам, че има някои неочаквани… усложнения .

— Какви усложнения?

— Изглежда, няколко души от онези, които трябваше да получат пари , са умрели наскоро при странни обстоятелства. Последният беше сириецът. Той е бил убит в един публичен дом в Истанбул в обятията на руска проститутка. Момичето също е било убито. Ужасна сцена.

Фогел тъжно поклати глава.

— Сириецът трябва да е бил предупреден да не посещава такива места.

— Разбира се, като притежател на номера на банковата сметка и паролата, вие ще упражнявате контрол над всички капитали, които няма да могат да бъдат разпределени. Това е указано в инструкциите.

— Какъв късмет за мен!

— Да се надяваме, че Светият отец няма да пострада при подобен инцидент. — Банкерът свали очилата си и огледа стъклата за някакво замърсяване. — Длъжен съм да ви напомня, хер Фогел, че аз съм единственият човек, упълномощен да разпределя капиталите. В случай че умра, пълномощията ще се прехвърлят на моя партньор — хер Пул. Ако загина от насилствена смърт или при странни обстоятелства, сметката ще бъде замразена, докато не бъдат установени причините за смъртта ми. Ако те не могат да се установят, сметката ще стане пасивна. А вие знаете какво се случва с пасивните сметки в Швейцария.