Даниъл Силва - Смърт във Виена

— Ако обмисляте възможността за бягство, ще откриете, че всички изходи са блокирани, а един здравеняк в долния край на стълбите ще бъде доволен да ви укроти. — Тялото на Круц бе леко извърнато. Той изгледа предупредително Габриел и вдигна ръка в омиротворителен жест. — Няма нужда да си изпускаме нервите. Влезте и затворете вратата.

Гласът му си бе същият — тих и неестествено спокоен, като на погребален агент, помагащ на скърбящ роднина при избора на ковчег. Беше остарял за тези тринайсет години: натрупал повече бръчки около лукавата си уста и повече килограми на стройното тяло, а по елегантната кройка на дрехите му и арогантното поведение си личеше, че е повишен. Габриел задържа поглед върху черните очи на Круц. Усетил присъствието на друг човек зад гърба си, той прекрачи прага и затръшна вратата след себе си. Чу глух удар, последван от немска псувня. Круц отново вдигна ръка. Този път жестът беше заповед за Габриел да спре.

— Въоръжен ли сте?

Габриел отегчено поклати глава.

— Имате ли нещо против да се уверя лично в това? — попита Круц. — Спечелили сте си известна репутация.

Алон вдигна ръце. Полицаят, който бе стоял зад него в коридора, влезе в стаята и го претърси. Беше професионалист — започна от тила и завърши при глезените. Круц изглеждаше разочарован от резултата.

— Свалете си палтото и опразнете джобовете.

Габриел се поколеба за момент и бе пришпорен с болезнено ръгване в областта на бъбреците. Откопча палтото си и го подаде на Круц, който претърси джобовете и опипа хастара за тайник.

— Извадете джобовете на панталоните си.

Изпълни заповедта. В резултат изпаднаха няколко монети и остатък от трамваен билет. Круц погледна към двамата агенти, които държаха матрака, и им заповяда да го сложат на мястото му.

— Господин Алон е професионалист — каза той. — Няма да намерим нищо.

Цивилните пльоснаха матрака обратно върху рамката на леглото. Като махна с ръка, шефът им даде знак да напуснат стаята, после отново седна пред бюрото и посочи към леглото.

— Настанете се удобно.

Габриел остана прав.

— Откога сте във Виена?

— Вие ми кажете.

Круц благодари за професионалния комплимент с бегла усмивка.

— Пристигнахте с полет от летище „Бен Гурион“ по-предната вечер. След като се регистрирахте в този хотел, отидохте във Виенската общинска болница, където прекарахте няколко часа с вашия приятел Ели Навои.

Круц замълча. Габриел се запита колко още знаеше той за неговите действия във Виена. Знаеше ли за срещите му с Макс Клайн и Ренате Хофман? За случайната му среща с Лудвиг Фогел в кафе „Централ“ и за екскурзията му до Залцкамергут? Дори и да знаеше повече, бе малко вероятно да му каже. Той не беше от хората, които откриват картите си без причина. Габриел си го представяше като студен и безстрастен комарджия.

— Защо не ме арестувахте по-рано?

— Аз не съм ви арестувал и сега. — Австриецът си запали цигара. — Ние бяхме готови да си затворим очите за вашето нарушение на споразумението ни, защото допуснахме, че сте дошли във Виена, за да бъдете до своя ранен приятел. Но бързо стана ясно, че възнамерявате да проведете частно разследване за бомбената експлозия. По очевидни причини не мога да разреша това.

— Да — съгласи се Габриел, — по очевидни причини.

Круц остана за момент загледан в дима, който се издигаше от цигарата му.

— Имахме споразумение, господин Алон. При никакви обстоятелства да не се връщате в тази страна. Не сте добре дошли тук. Не би трябвало да сте тук. Не ме е грижа дали сте разстроен за вашия приятел Ели Лавон. Това е наше разследване и ние не се нуждаем от вас или вашата служба.

Круц погледна часовника си.

— Има един самолет на „Ел Ал“ 27 27 Израелска авиокомпания. — Б.пр. , който излита след три часа. Вие ще се качите на него. Ще ви правя компания, докато си опаковате багажа.

Габриел огледа дрехите си, разпръснати по пода. Вдигна капака на куфара си и видя, че подплатата му е срязана. Круц вдигна рамене: Какво очаквахте ? Габриел се наведе и започна да събира вещите си. Австриецът гледаше през френския прозорец и пушеше.

След малко попита:

— Тя жива ли е още?

Габриел се обърна бавно настрани и прикова поглед върху малките му тъмни очички.

— За жена ми ли говорите?

— Да.

Алон бавно поклати глава.

— Не говорете за жена ми, Круц.

Австриецът се усмихна студено.

— Нали няма да започнете отново да отправяте заплахи, Алон? Мога да се изкуша да ви задържа за по-обстоен разпит относно вашите действия тук.