Даниъл Силва - Смърт във Виена

Чу шум отвън — приглушено бръмчене, и бързо отиде до прозореца. Дръпна леко пердето и видя между дърветата бавно да се изкачват светлините на двойка фарове.

Габриел мушна снимката в джоба си и заслиза припряно по стълбите. Голямото помещение бе залято от светлината на фаровете. Той мина оттам, откъдето бе дошъл — през кухнята, килера, по задните стълби, докато се озова отново в мокрото помещение. Вече чуваше стъпки по пода над него, някой беше влязъл в къщата. Отвори вратата и се измъкна навън, като затвори тихичко след себе си.

Заобиколи, докато излезе пред хижата, като се придържаше под сянката на стрехата. Автомобилът — спортна кола с двойно предаване — беше паркиран на няколко метра от портата. Фаровете бяха запалени, а вратата на шофьора — открехната. Габриел долови електронно писукане на аларма. Ключът стоеше все още на таблото. Той пропълзя до колата, извади го и го захвърли в мрака.

После пресече ливадата и се заспуска по планинския склон. Тежките ботуши и дебелият сняг правеха това един от кошмарите му. Студеният въздух дращеше гърлото му. Докато заобикаляше последния завой на пътеката, видя, че портата е отворена и един мъж стои до колата му, осветявайки я с фенерче през стъклото.

Габриел не се страхуваше от сблъсък с един човек. Обаче с двама едновременно беше друго нещо. Реши да действа дръзко, преди онзи горе в хижата да успее да слезе по склона. Извика на немски:

— Хей, вие! Какво правите с колата ми?

Мъжът се обърна и насочи светлината на фенерчето си към него. Не направи никакво движение, което да подскаже, че посяга за оръжие. Габриел продължи да тича, играейки ролята на обиден шофьор, на чиято кола е било посегнато. После извади фенерчето от джоба на якето си и замахна към лицето на мъжа.

Той вдигна ръка да се предпази и ударът бе поет от дебелото му яке. Габриел пусна фенерчето и го изрита силно в свивката на коляното. Мъжът изохка от болка и замахна мощно с юмрук. Габриел отскочи настрана, избягвайки го с лекота, като внимаваше да не стъпи накриво в снега. Противникът му беше едър, с петнайсетина сантиметра по-висок и поне двайсет килограма по-тежък от него. Ако нещата се влошаха и се стигнеше до борба, изходът нямаше да е сигурен.

Мъжът замахна още веднъж с юмрук — страничен външен удар, който се отплесна от брадата на Габриел. При това движение той загуби равновесие, като се наклони наляво, с насочена надолу дясна ръка. Габриел сграбчи ръката му и пристъпи напред. Опъна назад лакътя си и нанесе с него два удара по скулата на противника си, стараейки се да не засегне смъртоносната зона пред ухото. Мъжът се свлече на снега, зашеметен. За по-сигурно Габриел го удари още веднъж по главата с фенерчето и той изпадна в безсъзнание.

Израелецът погледна през рамо и видя, че на пътеката няма никой. Откопча якето на противника си и потърси портфейла му. Откри го във вътрешния горен джоб. В него намери карта за самоличност. Името не го интересуваше, но длъжността — да. Лежащият в безсъзнание на снега беше полицай.

Габриел поднови претърсването на мъжа и намери в другия джоб на якето малък кожен полицейски бележник. На първата страница с почти детски почерк бе записан регистрационният номер на наетата от Габриел кола.

На следващата сутрин, като се върна във Виена, Габриел проведе два телефонни разговора. Първият беше с номер в израелското посолство. Представи се като Клуге — едно от многобройните му телефонни имена — и каза, че се обажда, за да потвърди срещата си с господин Рубин от консулския отдел. След минута мълчание гласът отсреща попита:

— Знаете ли къде е подлезът на Операта?

Габриел отвърна с известно раздразнение, че знае. Това беше мрачен пешеходен подлез под площад „Карлсплац“.

— Влезте в подлеза от север — поясни гласът. — По средата, от дясната ви страна, ще видите магазин за шапки. Минете пред този магазин точно в десет часа.

Габриел прекъсна връзката, след това набра номера в апартамента на Макс Клайн във Втори район. Никой не отговори. Той сложи слушалката на вилката и за момент се замисли къде ли може да е Клайн.

Имаше час и половина до срещата си с куриера. Реши да използва времето ползотворно, като се отърве от наетата кола. Трябваше да действа внимателно. Габриел беше взел тефтерчето на полицая. Ако по някаква случайност той бе успял да запомни регистрационния номер след удара, от който бе изпаднал в безсъзнание, щеше да му отнеме само няколко минути да проследи колата до агенцията за отдаване под наем във Виена, а след това и до израелеца, наречен Гидеон Аргов.