Даниъл Силва - Смърт във Виена

Американецът изпрати ново съобщение: Ами ако Елиях напусне града ?

Две минути по-късно: Дръж Елиях под наблюдение .

Той прекъсна връзката. Сложи настрана доклада за изборите. Беше обратно в играта, поне засега.

Габриел прекара остатъка от вечерта в болницата. Нощната сестра Маргерите застъпи на смяна един час след като той пристигна. Когато лекарят завърши прегледа си, тя му позволи да седне край леглото на Ели. За втори път сестрата предложи на Габриел да му говори, после се измъкна от стаята, за да му осигури няколко мига уединение. Габриел не знаеше какво да каже, така че се наведе до ухото на Ели и му зашепна на иврит за случая: Макс Клайн, Ренате Хофман, Лудвиг Фогел… Ели лежеше неподвижно, с бинтована глава и превързани очи. По-късно, в коридора, Маргерите сподели с Габриел, че няма никакво подобрение в състоянието на Лавон. Габриел постоя в съседната чакалня още час, наблюдавайки Ели през стъклото, след това хвана такси, за да се прибере в хотела.

В стаята си той седна пред бюрото и включи лампата. В най-горното чекмедже намери няколко хотелски бланки и молив. Затвори за миг очи и си представи Фогел, както го бе видял този следобед в кафе „Централ“.

Сигурен ли сте, че никога не сме се срещали? Лицето ви ми изглежда много познато .

Искрено се съмнявам в това .

Габриел отвори очи и започна да рисува. След пет минути лицето на Фогел го гледаше от листа. Как ли е изглеждал като млад ? Той отново се залови да рисува. Направи косата по-гъста, махна торбичките и гънките около очите. Смекчи бръчките на челото, опъна кожата на бузите и под брадичката, изтри дълбоките бразди, които тръгваха от основата на носа и стигаха до краищата на малката уста.

Удовлетворен, постави новата рисунка до първата. Започна трети вариант, този път с куртка с висока якичка и фуражка на есесовец. Завършеният портрет накара кожата на врата му да пламне.

Габриел отвори досието, което му бе дала Ренате Хофман, и прочете името на селото, където Фогел имаше вила. Намери го на туристическата карта, която откри в чекмеджето на бюрото си, после се обади по телефона на агенция за отдаване на автомобили под наем и запази кола за следващата сутрин.

Занесе рисунките на леглото и като се облегна на възглавницата, се взря в трите различни варианта на лицето. Последният — този, на който Фогел беше в есесовска униформа — му се стори смътно познат. Имаше неприятното усещане, че вече е виждал някъде този мъж. След един час той се изправи и занесе рисунките в банята. Застанал пред мивката, ги изгори в същата последователност, в която ги бе нарисувал: Фогел като проспериращ виенски господин, Фогел с петдесет години по-млад, Фогел като есесовец убиец…

На следващата сутрин Габриел отиде да пазарува на Кернтнерщрасе. Небето приличаше на светлосин купол, нашарен с алабастрови ивици. Докато пресичаше Щефансплац, едва не бе съборен от вятъра. Беше арктически вятър, изстуден от фиордите и ледниците на Норвегия, подсилен от мразовитите равнини на Полша, а сега блъскаше по вратите на Виена като варварска орда.

Той влезе в един универсален магазин, погледна указващото табло и се изкачи с ескалатора до етажа, където продаваха горни дрехи. Там избра тъмносиньо скиорско яке, дебел пухкав пуловер, дебели ръкавици и непромокаеми туристически обувки. Плати покупките си и излезе, вървейки бавно по Кернтнерщрасе с по една найлонова торба във всяка от ръцете си, като проверяваше дали не го следят.

Офисът на агенцията за отдаване на коли под наем се намираше на няколко преки от хотела му. Един сребрист опел комби го очакваше. Габриел натовари торбите си на задната седалка, подписа необходимите документи и потегли. Въртя се в кръг около половин час, гледайки за признаци на следене, след което пое към изхода на магистрала А-1, отправяйки се на запад.

Облаците постепенно се сгъстяваха, сутрешното слънце се скри. Докато стигне до Линц, вече валеше обилен сняг. Той спря на една бензиностанция и се преоблече с дрехите, които бе купил във Виена, след това се върна на магистрала А-1 и измина последната отсечка до Залцбург.

Когато пристигна, половината следобед беше минал. Остави опела на един паркинг и прекара остатъка от времето, като се шляеше по улиците и площадите на стария град, играейки ролята на турист. Изкачи издълбаните стъпала, водещи до Мьонхсберг, и се полюбува на гледката на Залцбург от височината на църковната камбанария. После отиде до Университетсплац, за да види бароковите шедьоври на Фишер фон Ерлах в църквата. Когато се стъмни, се върна обратно в стария град и вечеря равиоли по тиролски в старомоден ресторант, накичен с ловни трофеи по стените, облицовани с тъмна ламперия.