Даниъл Силва - Принцът на огъня

— А какво ще стане с Габриел и съпругата му? — попита Моше Ярив от Шабак. — Ако французите обявят повсеместна тревога, Халед може да види в това причина да убие и двамата.

— Той не се нуждае от поводи — намеси се Шамрон. — Всъщност точно това възнамерява да направи. Лев е прав. Трябва да кажем на французите. Нито морално, нито политически имаме друг избор.

Премиерът размърда притеснено огромното си тяло на стола.

— Но аз не мога да им кажа, че сме изпратили екип от агенти в Марсилия да убият палестински терорист.

— Не е и необходимо — поясни Шамрон. — Ала както и да постъпим, последиците ще бъдат лоши. Подписали сме договор с французите да не действаме на територията им, без първо да сме се допитали до тях. Това е споразумение, което непрекъснато нарушаваме с мълчаливото съгласие на нашите събратя от Френските тайни служби. Но мълчаливото съгласие е едно, а съвсем друго — да те спипат на местопрестъплението.

— Тогава какво да им кажа?

— Препоръчвам да се придържаме колкото може по-близо до истината. Ще им обясним, че един от нашите агенти е бил отвлечен от палестинска терористична група, действаща в Марсилия. Той е бил там във връзка с разследване на бомбения атентат на нашето посолство в Рим. Ще им кажем, че имаме достоверно доказателство, че Париж ще бъде мишена на атака тази вечер в седем часа. Кой знае — ако французите вдигнат достатъчно силна тревога, това може да принуди Халед да отложи или да прекрати нападението.

Министър-председателят погледна към Лев:

— Какво е положението с останалата част от екипа?

— „Фиделити“ е извън френските териториални води, а всички останали са прекосили границите. Единствено Габриел все още е на френска земя.

Премиерът натисна един бутон на телефонния пулт.

— Свържи ме с френския президент. Осигури и преводач. Не искам да има и най-малка грешка.

Президентът на Франция в този момент имаше среща с германския канцлер в Салона с портретите в Елисейския дворец. Един адютант се промъкна тихо в стаята и прошепна няколко думи на ухото му. Държавният глава не можа да прикрие раздразнението си, че е обезпокоен от човек, когото мрази.

— Належащо ли е да се чуем веднага?

— Той каза, че е въпрос от първостепенна важност за сигурността ни.

Президентът се изправи и погледна към госта си:

— Бихте ли ме извинили, господин канцлер?

Висок и елегантен в своя тъмен костюм, французинът последва своя адютант в една усамотена стая. Минута по-късно разговорът бе прехвърлен там.

— Добър ден, господин премиер. Да приема ли, че обаждането ви не е от светско естество?

— Не, господин президент, не е. Опасявам се, че съм осведомен за сериозна заплаха срещу вашата страна.

— Предполагам, заплахата е терористична, нали?

— Така е наистина.

— И колко скорошна е? След седмици? Дни?

— След часове, господин президент.

— Часове ли? Защо ми съобщавате едва сега?

— Самите ние току-що бяхме осведомени.

— Знаете ли някои подробности за терористичната акция?

— Само часа. Смятаме, че палестинска група възнамерява да нанесе удар тази вечер в седем часа. Париж е най-вероятната мишена, но не сме съвсем сигурни.

— Моля ви, господин премиер! Кажете ми всичко, което знаете.

Министър-председателят говори около две минути. Когато свърши, президентът попита:

— Защо имам чувството, че ми се казва само част от истината?

— За съжаление само това ни е известно.

— Защо не ни уведомихте, че сте преследвали заподозрян на френска територия?

— Нямаше време за формалните консултации, господин президент. Беше от категорията спешни преследвания .

— А италианците? Информирахте ли ги, че имате заподозрян за бомбения атентат, който бе извършен на тяхна територия?

— Не, господин президент, не сме.

— Каква изненада! — каза французинът. — Имате ли снимки, които могат да ни помогнат да идентифицираме потенциалните атентатори?

— Страхувам се, че не.

— Предполагам, няма да си направите труда да изпратите снимка и на липсващия ви агент.

— При тези обстоятелства…

— Очаквах, че отговорът ви ще е такъв — каза президентът. — Ще изпратя моя посланик в кабинета ви. Уверен съм, че той ще получи пълна и достоверна информация.

— Ще я получи, сир.

— Нещо ми подсказва, че ще има неприятни последици от този случай, но ще започнем от най-важното. Ще държим връзка.

— Успех, господин президент!

Френският лидер тресна телефонната слушалка и погледна към адютанта си.