Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Спри тук! — нареди Габриел. — И не мърдай!

Той скочи от мотора и все още с каска на главата, тръгна по пътя на Халед. В пасажа нямаше осветление и след няколко крачки Габриел се озова в непрогледна тъмнина. Когато излезе отново на дрезгавата, розовееща светлина, се озова пред стълбището — широко и много старо, с боядисан метален парапет по средата. Отляво на Габриел се издигаше сиво-кафявата фасада на жилищна сграда, отдясно — висока стена от варовик с надвиснали над нея клони на маслинови дървета и отрупани с цвят пълзящи растения.

Стълбището завиваше наляво. Зад ъгъла Габриел отново видя Халед. Той бързо се качваше, прескачайки стъпала. Габриел понечи да извади барака, но се спря. В горния край на стълбището имаше друга жилищна сграда. Ако пропуснеше Халед, куршумът със сигурност щеше да се забие в нея. Чуваше гласове в слушалката си. Дина попита Яков какво става, той й обясни за мерцедеса, блокирал пътя им, и за стълбището, което ги принуди да се разделят.

„Виждаш ли го?

— Не.

— Колко време е извън полезрението ти?

— Няколко секунди.

— Къде отива Халед? Защо се е отдалечил толкова много? Къде е прикритието му? Това не ми харесва. Ще кажа на Габриел да се връща.

— Остави това на него“.

Халед стигна до края на стълбите и изчезна от погледа му. Габриел се заизкачва, прескачайки през две стъпала, и пристигна горе за по-малко от десет секунди. Срещу себе си видя две улици, които се пресичаха. Едната водеше нагоре по хълма право към църквата. По нея нямаше коли и пешеходци. Габриел забърза наляво и огледа втората улица. Тук също нямаше следа от Халед. Видя само габаритите на кола, която бързо се отдалечи.

— Извинете, мосю, да не сте се загубили?

Габриел се обърна и свали каската си. Жената стоеше в края на стълбите — млада, на не повече от тридесет години, с големи кафяви очи и къса тъмна коса. Беше го заговорила на френски.

— Не, не съм се загубил — отвърна й Габриел също на френски.

— А може би търсите някого?

„Защо привлекателна жена като теб заговаря спокойно непознат?“, помисли си той и направи крачка към нея. Тя не помръдна, но Габриел долови лек страх в тъмните й очи.

— Не, не търся никого.

— Сигурен ли сте? Бих се заклела, че търсите някого. — Жената наклони леко глава на една страна. — Може би издирвате съпругата си?

Габриел изпита усещането, че лицето му пламва. Вгледа се по-внимателно в непознатата и осъзна, че я беше виждал и преди това. Тя беше жената, дошла в апартамента с Халед. Дясната му ръка стисна по-здраво дръжката на барака.

— Името й е Леа, нали? Живее в психиатрична клиника в Южна Англия, или поне живееше. Стратфордската клиника, нали? Беше регистрирана под името Лий Мартинсън.

Габриел се хвърли напред и я стисна за гърлото.

— Какво сте й сторили? Къде е тя?

— В ръцете ни е — изхъхри жената. — Но не знам къде е.

Габриел я блъсна назад към ръба на стълбището.

— Къде е? — повтори той въпроса на арабски. — Отговаряй! Не ми говори на френски. Говори ми на родния си език.

— Казвам ти истината.

— Значи знаеш арабски. Къде е тя? Отговори ми или ще полетиш надолу.

Той я избута по-близо до ръба. Ръката й се протегна назад за парапета, но само опипа въздуха. Габриел я разтърси силно.

— Ако ме убиеш, с теб е свършено… С жена ти — също. Аз съм единствената ти надежда.

— И какво ще стане, ако постъпя, както кажеш?

— Ще спасиш живота й.

— А моя?

Тя остави въпроса му без отговор.

— Кажи на останалите от екипа ти да се оттеглят. Заповядай им незабавно да напуснат Марсилия. Иначе ще издадем на френските власти, че сте тук и това само ще влоши положението ви.

Той зърна Яков бавно да се качва по стълбите към него. С лявата си ръка му даде знак да спре. Точно тогава гласът на Дина прозвуча в ухото му: „Пусни я да си върви, Габриел! Ние ще открием Леа. Не играй по свирката на Халед“.

Габриел погледна девойката в очите.

— А ако им кажа да се оттеглят?

— Аз ще те заведа при нея.

Той отново я разтърси.

— Значи знаеш къде е тя?

— Не, ще ни упътят къде да отидем. Поетапно. Ако пропуснем някой срок, жена ти ще умре. Ако вашите агенти се опитат да ни проследят, жена ти ще умре. Ако ме убиеш, тя ще умре. Ако направиш точно каквото ти казваме, жена ти няма да умре.

— А какво ще се случи с мен?

— Не е ли страдала достатъчно? Спаси жена си, Алон. Ела с мен и прави точно каквото ти казвам. Това е единственият ти шанс.

Габриел погледна към стълбите и видя Яков да поклаща глава. Дина шепнеше в ухото му: „Моля те, Габриел, кажи й не .“