Даниъл Силва - Принцът на огъня

Хамид извади чувала с прането от количката и внимателно го остави в задната част на буса, после затвори вратите и се качи на предната седалка. Амира го наблюдава, докато микробусът се отдалечи, след това влезе обратно в сградата и се насочи към кабинета на старшата сестра. Джинджър бе на смяна.

— Тази вечер не се чувствам много добре, Джинджър. Смяташ ли, че можеш да минеш без мен?

— Няма проблем, скъпа. Искаш ли някой да те откара?

Амира поклати глава.

— Мога да се справя с моя мотор. Ще се видим утре вечер.

Тя отиде в съблекалнята. Преди да свали униформата си, скри пистолета в раницата си. После нахлузи чифт дънки, дебел вълнен пуловер и кожено яке. Минута по-късно пресече двора с раница на гръб.

Качи се на мотора си и с пълна газ излезе от вътрешния двор. Докато заобикаляше задната част на централната сграда, погледна нагоре към прозореца на госпожица Мартинсън: виждаше се меката светлина на лампата и никакъв признак на движение. Тя мина по алеята за коли и спря при къщичката на пазача. Дежурният й пожела лека нощ и отвори портата. Амира зави по пътя. След десет минути вече се носеше по магистрала А24 в посока към морето.

Габриел се вмъкна в каютата си и затвори вратата. Отиде до стенния гардероб и вдигна малкото килимче на пода, разкривайки капака на скривалището. Дръпна резето и го отвори. Вътре имаше три пистолета: берета 92FS, джерико 94IPS и барак SP-21. Той внимателно извади едно по едно оръжията и ги сложи на леглото. Беретата и джерикото бяха деветмилиметрови пистолети. Пълнителят на беретата побираше петнадесет патрона, а на джерикото — шестнадесет. Баракът — къс, черен и грозноват — стреляше с по-големи и по-разрушителни четиридесет и петкалиброви патрони, макар че капацитетът на пълнителя му беше осем патрона.

Той разглоби пистолетите на части, като започна с беретата и завърши с барака. Всичките оръжия се оказаха в отлично състояние. Сглоби ги отново и ги зареди, после пробва теглото и баланса на всеки от тях, обмисляйки кой да използва. Ударът вероятно нямаше да се осъществи тайно и тихо. Навярно щеше да стане на оживената улица, може би посред бял ден. Най-важното бе да се увери, че Халед е мъртъв. За тази цел се нуждаеше от огнева мощ и надеждност. Избра барака като първо оръжие, а беретата 92FS — като резервно. Реши също да действа без заглушител, който правеше скриването на оръжието твърде трудно и бавеше неговото изваждане и стрелбата. Освен това какъв смисъл имаше да използва заглушител, ако убийството се извършеше пред куп хора на улицата?

Отиде в банята и застана за миг пред огледалото да разгледа лицето си. После отвори аптечката, извади ножица, самобръсначка и тубичка крем за бръснене. Оряза брадата си и се обръсна гладко. Косата му все още бе прошарена от боядисването, ала нищо не можеше да направи за нея.

Съблече дрехите си и взе набързо душ, след това се върна в каютата да се преоблече. Нахлузи бельото и чорапите, чифт тъмносини дънки и обувки с гумена подметка. Закачи радиостанцията от лявата страна на колана на дънките си, прокара единия кабел до ухото си, а другия — до лявата си китка. След като ги залепи с черно тиксо, облече черна риза с дълги ръкави. Беретата мушна под колана на дънките отзад на гърба си. Баракът бе достатъчно компактен, за да се побере в джоба на коженото му яке. Своето Джи Пи Ес проследяващо устройство — малък диск с размерите на монета от едно евро — мушна в предния джоб на дънките си.

Седна в края на леглото и зачака. Пет минути по-късно на вратата се почука. Часовникът показваше два часа и дванадесет минути след полунощ.

— Колко сигурни са експертите ти?

Министър-председателят погледна към панела с мониторите и зачака отговор. На единия монитор се виждаше лицето на Лев. Генералният директор на Шабак — Моше Ярив — заемаше втория, а генерал Амос Шарет, шефът на Аман — третия.

— Няма никакво съмнение — отговори Лев. — Мъжът на снимката, дадена ни от Махмуд Арвиш, е същият, който току-що е влязъл в жилищната кооперация в Марсилия. Единственото, от което се нуждаем сега, е вашето одобрение за започване на крайната фаза на операцията.

— Имаш го. Дай заповед на „Фиделити“.

— Слушам, господин премиер.

— Предполагам, че ще можеш да слушаш радиовръзката?

— От „Фиделити“ ще ни я препращат по сигурния канал. Ще упражняваме контрол над операцията до последната секунда.

— Препрати я и тук — каза министър-председателят. — Не искам да бъда последният, който ще научи.