Даниъл Силва - Принцът на огъня

На третата сутрин телефонът иззвъня. Габриел изслуша мълчаливо инструкциите, после затвори. Взе душ, облече се, приготви багажа си и слезе да закуси. След това плати сметката си в хотела, сложи чантата си в багажника на наетата в Каляри кола и измина тридесетте мили на север до пристанищния град Алгеро. Остави автомобила на улицата, където му бе указано, после тръгна пеша по сенчестата алея, стигаща до морския бряг.

Дина седеше в едно кафене на кея. Носеше слънчеви очила, сандали и рокля без ръкави, а дългата до раменете й тъмна коса блестеше на ослепителната светлина, отразявана от морето. Габриел слезе по каменните стъпала до кея и се качи на една моторна лодка с надпис „Фиделити“ на корпуса. Пусна мотора — деветдесет конски сили „Ямаха“ — и отвърза въжетата. Дина се присъедини към него минута по-късно и на сносен френски му каза да излезе в открито море и да стигне до бялата яхта, хвърлила котва на около половин миля от брега насред тюркоазното море.

Габриел бавно излезе с моторната лодка от пристанището, но щом се озова в открити води, увеличи скоростта и се понесе към яхтата над малките вълнички. Като я наближи, видя как Рами, облечен в къси панталони цвят каки и бяла риза, излезе на задната палуба. Той се спусна по стълбичката за плуване и остана там с протегната ръка, докато Габриел приближи.

Влязоха в главния салон, който изглеждаше като копие на главната квартира на екипа в сутерена на булевард „Цар Саул“. По стените бяха накачени едромащабни карти и въздушни снимки, а бордовите електронни уреди бяха допълнени с оборудването за комуникация, което Габриел не бе виждал от убийството на Абу Джихад насам. Яков вдигна поглед от компютърния терминал и протегна ръка. Шамрон, облечен също в панталон цвят каки и бяла риза с къс ръкав, седеше на масата. Той вдигна очилата си за четене на челото и огледа Габриел, сякаш беше някакъв нов документ.

— Добре дошъл на „Фиделити“ — поздрави го той, — която е комбинация от команден пункт и тайна квартира.

— Откъде я взе?

— От един приятел на Службата. Беше в Кан. Извадихме я от морето и й сложихме допълнителното оборудване, което е необходимо за пътуването. Сменихме и името й.

— Кой го избра?

— Аз — отговори Ари. — Означава лоялност и честност…

— … И отдаденост на дълга, на поетите задължения или на дадените обети — добави Габриел. — Знам какво означава. Знам и защо си го избрал — по същата причина, поради която си казал на Шимон Пацнер да ме заведе при руините на посолството.

— Мислех, че е важно да ги видиш. Понякога, когато човек е насред акция като тази, неприятелят може да се превърне в нещо абстрактно. Лесно е да се забрави истинската му природа. Помислих си, че може да се нуждаеш от малко припомняне.

— Правя това от дълго време, Ари. Познавам природата на моя враг и знам какво означава да си лоялен. — Габриел седна на масата срещу Шамрон. — Чух, че ВАРАШ се е събрал, след като напуснах Кайро. Предполагам, решението му е напълно очевидно.

— Халед бе съден — каза Шамрон. — ВАРАШ произнесе присъдата си.

Габриел бе изпълнявал присъдите на такива процеси, но никога не бе присъствал на тях. Те бяха нещо като съдебни процедури, но клоняха повече в полза на обвинението и се провеждаха толкова тайно, че обвиняемият даже не знаеше, че са се състояли. В тази съдебна зала не му се определяха защитници и съдбата му не се решаваше от съдебни заседатели, а от смъртните му врагове. Доказателството за виновност не се оспорваше. Никога не се представяха оправдателни доказателства. Нямаше преписи и начини за обжалване. Възможна бе само една присъда и тя беше окончателна.

— След като ръководя разследването, имаш ли нещо против да изкажа мнението си по това дело?

— Ако се налага.

— Доказателствата срещу Халед са изцяло косвени, а в най-добрия случай — много слаби.

— Уликите са ясни — прекъсна го Шамрон. — Започнахме това разследване, базирайки се на информацията, дадена ни от палестински източник.

— Точно това ме притеснява.

Яков се присъедини към тях на масата.

— Махмуд Арвиш е един от главните ни шпиони в палестинската върхушка от няколко години. Всичко, което ни е съобщил, се оказа вярно.

— Но дори Арвиш не е сигурен, че мъжът на снимката е Халед. Доказателствата са като къщичка от карти. Ако една се окаже фалшива, цялата постройка ще се срути и ние ще свършим с един убит човек на френска улица.

— Единственото нещо, което знаем за външността на Халед, е, че поразително прилича на дядо си — каза Шамрон. — Аз съм единственият човек в тази стая, който се е виждал лице в лице с шейха. А го видях при обстоятелства, които не могат да се забравят. — Ари протегна снимката, за да я видят и другите. — Мъжът на тази фотография би могъл да е брат близнак на шейх Асад.