Даниъл Силва - Принцът на огъня

Гледаха екрана на смени — един час пред монитора, два часа почивка. Всеки си имаше своя поза на гледане. Яков пушеше и се взираше намръщено в екрана, сякаш само със силата на волята си можеше да застави Халед да се появи на него. Замислена, Дина седеше на дивана в салона с кръстосани крака, с ръце върху коленете, напълно неподвижна. Само от време на време потупваше с показалеца на дясната си ръка. Габриел, който бе свикнал да стои с часове пред обекта на своята работа, крачеше бавно пред екрана, наклонил глава, подпрял замислено брадичката си с ръка. Ако Франческо Тиеполо внезапно се появеше отнякъде на борда на „Фиделити“, щеше да разпознае позата му, защото бе същата, която заемаше, когато преценяваше дали картината е завършена.

Смяната на колите за наблюдение беше единственото развлечение в монотонността на наблюдението. Айните бяха постигнали пълен синхрон, така че тя се осъществяваше с прецизността на балет. Подменящата кола се приближаваше до платения паркинг от юг. Предишният автомобил даваше на заден и излизаше, после новата кола заемаше празното място. Веднъж двама айни нарочно си удариха броните и започнаха убедителна разправия заради евентуални наблюдатели от противниковата страна. Винаги настъпваха няколко напрегнати секунди, докато изображението изчезваше от едната камера и се появяваше на новата. Габриел беше наредил да се извършат всички необходими настройки на ъгъла за наблюдение и фокусиране.

Въпреки че той стоеше затворен на „Фиделити“, нареди на Дина и Яков да се държат като обикновени туристи. Габриел поемаше двойни и тройни смени пред екрана, за да могат те да обядват в някой ресторант край кея или да обиколят с мотоциклета околностите на града. Яков си постави за цел да изминава пътя за бягство по различно време на деня, за да свикне с трафика. Дина си купуваше дрехи от някой от бутиците, разположени на пешеходните улици, или си слагаше бански и правеше слънчеви бани на задната палуба. По тялото й личаха следите от кошмара на площад „Дизенгоф“ — дебела червена резка през дясната страна на корема й и дълъг неравен белег на дясното й бедро. По улиците на Марсилия те бяха скрити от облеклото й, но на борда на „Фиделити“ тя не си правеше труда да ги прикрива от Габриел и Яков.

Габриел се разпореди през нощта смените да бъдат по три часа, за да може тези, които не бяха дежурни, да поспят повечко. Скоро започна да съжалява за това си решение, защото три часа изглеждаха цяла вечност.

На улицата се възцаряваше гробна тишина. Всяка фигура, която се показваше на екрана, изглеждаше потенциалният заподозрян. За да разнообрази скуката, той прошепваше поздрави на айните , които бяха на пост на еспланадата пред Съдебната палата. Или пък се свързваше с дежурния офицер на командния пулт на булевард „Цар Саул“ под претекст, че пробва сателитната връзка, само за да чуе глас от дома.

Дина сменяше Габриел. Щом тя седнеше в своята йогистка поза пред екрана, той можеше да се оттегли в каютата си и да опита да поспи, но в ума си продължаваше да вижда Сабри, вървящ по булевард „Сен Жермен“ с ръка, мушната в задния джоб на любовницата си; или арабите от Бейт Сайед, отиващи в изгнание; или Шамрон на брега на Сардиния, напомнящ му да изпълни своя дълг. Понякога се чудеше дали все още притежава необходимото хладнокръвие да доближи човек на улицата и да напълни тялото му с куршуми. В моментите, когато тези съмнения го обсебваха, откриваше, че се надява Халед никога повече да не стъпи на булевард „Сен Реми“. Тогава пред очите му изникваха руините на посолството в Рим, спомняше си миризмата на изгоряла плът, която още се носеше във въздуха — като душите на умрелите, и виждаше смъртта на Халед — прекрасна и грациозна, изобразена с изразителната неподвижност, характерна за творбите на Белини. Щеше да убие Халед. Той не му беше оставил друга алтернатива и затова Габриел го мразеше.

Четвъртата нощ изобщо не спа. В 7 часа и 45 минути сутринта стана от леглото си, за да се приготви за дежурството си в осем. Изпи едно кафе в камбуза 56 56 Кухня на кораб. — Б.пр. и се загледа в календара, закачен на вратата на хладилника. На следващия ден бе годишнината от унищожението на Бейт Сайед. Днес беше последният ден.

Отиде в салона. Яков, обвит в цигарен дим, гледаше екрана. Габриел го потупа по рамото и му каза да поспи два часа. Остана на мястото си още няколко минути, докато доизпие кафето си, после зае обичайната си поза — дясната ръка на брадичката, лявата, подпряла лакътя — и закрачи по килима.