Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Тъй като познават лицето ти, не можеш да напуснеш яхтата до нощта на удара. Това означава, че не можеш да се запознаеш лично с околната обстановка. Но поне можеш да го направиш оттук. От техническия отдел създадоха това, за да се разходиш по булевард „Сен Реми“ от салона на „Фиделити“.

— Не е същото.

— Така е — обади се Шамрон, — но ще трябва да се задоволиш с това. — Той потъна в мълчаливо съзерцание. — И какво става, когато видиш тридесет и няколко годишен арабин да влиза в жилищна кооперация номер 56? — Ари остави за момент въпроса да увисне във въздуха, после сам отговори: — Ти и Дина ще определите дали е той. Ако го разпознаете, ще изпратите кратко съобщение до булевард „Цар Саул“, по сигурната линия за връзка. После ще изпратиш видеозаписа. Ако сме удовлетворени, ще ти дадем заповед да тръгваш. Двамата с Яков ще слезете от „Фиделити“ и ще се отправите с мотор към „Плас дьо ла Префектюр“. Яков ще кара, ти ще си отзад. Ще си намерите място да изчакате. Може просто да паркирате на площада или да пиете по една бира в някое бистро. Ако той се задържи някъде известно време, ти трябва да продължиш да се движиш. Това е оживена част на града, такава е до среднощ. И двамата сте опитни агенти. Знаете какво да правите. Когато Дина види Халед да излиза през вратата, ще ви даде сигнал по радиостанцията. Трябва да се върнете на булевард „Сен Реми“ за не повече от тридесет секунди.

Ари бавно изгаси цигарата си.

— Не ме интересува дали е посред бял ден — добави той спокойно. — Не ме интересува дали е с приятели. Не ме интересува дали действията ви ще бъдат видени от тълпа свидетели. Когато Халед ал Халифа прекрачи вратата на тази сграда, искам да го убиете.

— Пътят за бягство?

— Нагоре по булевард „Нотр Дам“, отвъд авеню „Прадо“. Насочете се с пълна скорост на изток. Айните ще оставят кола за вас на паркинга на Колодрума. После стигнете до Женева колкото може по-бързо. Там ще ви настаним в апартамент и ще ви изтеглим, когато е безопасно.

— Кога напускаме Сардиния?

— Сега — отговори Шамрон. — Посока север, към Корсика. На югозападния край на острова се намира пристанището Проприано. Оттам тръгва фериботът за Марсилия. Може да проследите маршрута му през Средиземно море. На девет часа път е от Проприано. Промъкнете се в пристанището, след като се стъмни, и си купете билети от началника на пристанището. После се свържете с айните и установете връзка с наблюдаващата камера.

— А ти?

— Последното, от което се нуждаете в Марсилия, е някакъв старец да ви надзърта над рамото. С Рами ще ви оставим тук, а ние ще се върнем в Тел Авив утре вечер.

Габриел взе сателитната снимка на булевард „Сен Реми“ и внимателно я разгледа.

— Алеф, Бет, Айн, Коф — каза Шамрон. — Ще бъде, както някога.

— Да — отвърна Габриел. — Какво би могло да се обърка?

Яков и Дина останаха на борда на „Фиделити“, а Габриел закара Шамрон и Рами на брега. Рами скочи на кея и задържа моторницата неподвижна, докато Шамрон бавно слезе от нея.

— Това е краят — каза Габриел. — След това приключвам.

— Опасявам се, че важи и за двама ни — отвърна Ари. — Ще се върнеш у дома и ще остаряваме заедно.

— Ние вече сме остарели.

Шамрон сви рамене.

— Но не прекалено остарели за една последна нощ.

— Ще видим.

— Ако трябва да стреляш, не се колебай. Изпълни дълга си.

— Към кого?

— Към мен, разбира се.

Габриел направи завой с моторницата и се отправи към изхода на пристанището. Погледна назад и зърна Шамрон да стои неподвижно на кея с вдигната за сбогом ръка. Когато се обърна повторно, Стареца си бе отишъл. „Фиделити“ вече бе на път. Габриел даде газ и я последва.

Двадесет и четири часа след пристигането на „Фиделити“ в Марсилия Габриел бе започнал да ненавижда входа на жилищна кооперация номер 56 на булевард „Сен Реми“. Опротивя му и самата врата. И ключалката, и касата. Мразеше сивия камък на сградата и железните решетки на партерните прозорци. Роптаеше срещу всички, които минаваха край нея по тротоара, особено срещу изглеждащите като араби мъже между двадесет- и четиридесетгодишна възраст. Обаче най-много презираше другите обитатели: изискания господин със сако на „Пиер Карден“, който бе адвокат и кантората му се намираше нагоре по улицата; грандамата с посребрена коса, чийто териер всяка сутрин се изхождаше на тротоара; жената на име Софи, която пазаруваше хранителни продукти и доста приличаше на Леа.