Даниъл Силва - Принцът на огъня

Изведнъж се почувства неспокоен. Повървя известно време по Виа Триесте, после махна на едно такси и каза на шофьора да го откара до Пиаца ди Спаня. Още щом влезе в тайната квартира, съзря един екземпляр от сутрешния вестник „Ла Република“ да лежи на пода в коридора. На шеста страница имаше голяма реклама на италиански спортни коли. Разгледа я внимателно и забеляза, че е била изрязана от друг брой на вестника и залепена на съответната страница. Изряза краищата и намери скрит между двете страници лист хартия, съдържащ закодирания текст на съобщението. След като го прочете, го изгори в кухненската мивка и отново излезе.

На Виа Кондоти прекара следващия един час в купуване на нов куфар и дрехи, подходящи за следващия му маршрут. Върна се в тайната квартира, колкото да опакова новия си багаж, после отиде да обядва в ресторант „Нино“ на Виа Боргоньона. В два часа взе такси до летище „Фиумичино“ и в пет и половина се качи на самолета за Сардиния.

Докато самолетът на Габриел се насочваше към пистата, Амира Асаф пристигна с мотоциклета си пред портала на Стратфордската клиника. Показа служебната си карта на охранителя, той я разгледа внимателно и я пусна да влезе в двора. Тя даде газ и се понесе с пълна скорост по дългата чакълена алея към главната сграда. Доктор Ейвъри тъкмо си тръгваше от работа с големия си сребрист ягуар. Амира натисна клаксона и му махна с ръка, но той не й обърна внимание и профуча край нея сред облак прах.

Паркингът за персонала беше в задния двор. Тя подпря мотоциклета на стъпенката му, взе раницата си от багажника и остави каската си на мястото й. Две момичета тъкмо излизаха от дежурство. Амира им пожела лека нощ, след това пъхна служебната си карта в ключалката на вратата. На стената във фоайето бе поставено таблото за отбелязване на работното време. Тя откри картата си на третия ред отдолу нагоре и я пъхна в перфориращото устройство: 17:56 часът.

Съблекалнята беше на няколко крачки по-нататък по коридора. Амира влезе и се преоблече в униформата си: бели панталони и обувки и прасковенорозова туника, която според доктор Ейвъри действаше успокояващо на пациентите. Пет минути по-късно докладваше, че се явява на смяна пред прозорчето на стаята на старшата сестра. Джинджър Хол — изрусена блондинка с тъмночервено червило на устните — вдигна поглед и се усмихна.

— С нова прическа ли си, Амира? Очарователна е. Боже, какво не бих направила за такава гъста и гарвановочерна коса като твоята!

— Можеш да я имаш заедно с матовата кожа, черните очи и всички други гадости, които вървят с нея.

— Това са пълни глупости, дете. Тук всички сме медицински сестри. Просто си вършим работата и се опитваме да водим сносен живот.

— Може би, но отвън е различно. Какво имаш за мен?

— Лий Мартинсън. В солариума е. Качи я в стаята й и я настани удобно за през нощта.

— Онзи огромен индивид още ли се върти около нея?

— Бодигардът ли? Още е тук. Доктор Ейвъри смята, че той ще поостане известно време.

— Защо жена като госпожица Мартинсън се нуждае от бодигард?

— Поверително е, скъпа. Много поверително.

Амира тръгна по коридора. След минута стигна до вратата на солариума. Когато влезе, влагата я блъсна като мокро одеяло. Госпожица Мартинсън седеше в инвалидната си количка и гледаше към тъмните прозорци. Като чу стъпките на приближаващата се сестра, бодигардът се изправи. Беше едър, набит, около двадесетгодишен младеж с къса коса и сини очи. Говореше с британски акцент, но Амира се съмняваше, че е истински англичанин. Тя погледна към госпожица Мартинсън.

— Става късно, скъпа. Време е да се качваме и да се приготвим за сън.

Избута количката извън солариума, после пое по коридора към асансьорите. Бодигардът натисна бутона за повикване. Минута по-късно бяха в кабината и мълчаливо се заизкачваха към стаята й на четвъртия етаж. Преди да влязат, Амира спря и погледна към младия мъж.

— Ще я къпя. Защо не изчакате тук, докато свърша?

— Където е тя, там съм и аз.

— Правим това всяка вечер. Горката жена заслужава малко уединение.

— Където е тя, там съм и аз — повтори бодигардът.

Сестрата поклати глава и вкара количката с госпожица Мартинсън в стаята й, а младежът мълчаливо я последва.

Габриел ги чака два дни да влязат във връзка с него. Хотелът — малък и боядисан в охра — се намираше до старото пристанище, близо до мястото, където река Темо се вливаше в морето. Стаята му бе на най-горния етаж и имаше малка тераса с железен парапет. Той спеше до късно, закусваше в трапезарията и четеше по цяла сутрин. На обяд хапваше паста 54 54 Общо наименование за макаронени изделия (ит.). — Б.пр. и риба в един пристанищен ресторант, след това се изкачваше по пътя до северния плаж на града, разстилаше кърпата си на пясъка и подремваше още малко. След два дни външният му вид осезателно се промени. Позаглади се и възвърна сили, а кожата под очите му изгуби жълтокафеникавия си цвят. Дори бе започнал да се харесва с брадата.