Даниъл Силва - Принцът на огъня

В кабинета настъпи тишина. От кухнята долетя потракването на порцелановите съдове и тихият смях на жените. Ари се отпусна на стола си. Ромонът на дъжда и силният аромат на евкалипт сякаш му подействаха успокоително.

— Донесох ти някои книжа за подпис — каза той.

— Какви книжа?

— Такива, които ще разтрогнат без шум брака ти с Леа. — Шамрон постави длан върху ръката на Габриел.

— Минаха четиринадесет години. Тя е изгубена за теб. Никога няма да се върне. Време е да продължиш живота си.

— Не е толкова лесно, Ари.

— Не бих искал да съм на твое място — отрони тихо Шамрон. — Кога възнамеряваш да я доведеш у дома?

— Лекарят й се противопостави на тази идея. Смята, че връщането й в Израел само ще влоши състоянието й. Най-накрая успях да го убедя, че това не подлежи на обсъждане, но той настоява да й дам достатъчно време да се подготви за промяната. Така че след месец, а може би и по-малко, тя ще пристигне.

— Кажи на лекаря й, че тук ще се грижат добре за нея. За съжаление имаме доста опит в лекуването на жертви на терористични бомбени атентати. — Изведнъж Шамрон рязко смени темата: — Удобно ли се чувстваш в този апартамент? Достатъчно е голям за едно или две деца.

— Да не се увличаме, Ари. Вече минах петдесетте — горчиво се усмихна Габриел.

— Киара ще иска деца, ако се ожените, разбира се. Освен това трябва да изпълниш патриотичния си дълг. Не си ли чувал за демографския срив? Скоро ще бъдем малцинство между река Йордан и морето. Премиерът ни окуражава да дадем своя принос, като имаме повече деца. Да благодарим на бога за харедимите 40 40 Най-религиозните евреи, практически главните носители на еврейския фундаментализъм. — Б.пр. . Те са единствената причина да сме още в играта.

— Ще се опитам да дам своя принос по друг начин.

Шамрон не отвърна. После неочаквано попита:

— Знаеш ли, че е твой?

— За какво става въпрос?

— За апартамента.

— За какво говориш?

— Вече го притежаваш. Беше купен на твое име от един приятел на Службата.

Габриел поклати скептично глава. Винаги се бе удивлявал на гангстерския достъп на Шамрон до парите.

— Не мога да го приема.

— Твърде късно е. Нотариалният акт е издаден тази сутрин.

— Не искам да съм ничий длъжник.

— Ние сме ти длъжници. Приеми го с благодарността, с която ти е даден. — Ари го потупа по рамото. — И го напълни с деца.

Геула надникна през полуотворената врата.

— Десертът е сервиран — съобщи тя, после погледна мъжа си и на полски му нареди да загаси цигарата си.

— Осемнайсети април — прошепна той, когато жена му се скри. — Няма много време.

— Вече броя дните.

— Струва ми се, че има един човек, който може да знае къде е Халед.

— Арафат ли?

— Той е бащата на Халед. Освен това ти дължи услуга. Веднъж спаси живота му.

— Ясер Арафат е последният човек, когото искам да виждам. Освен това е лъжец.

— Да, но понякога лъжите му могат да те отведат до истината.

— Той е „забранена зона“. Лев никога няма да ми даде разрешение.

— Тогава не му казвай.

— Не мисля, че ще е много разумно просто да се появя и да почукам на вратата на Арафат. А единствения начин, по който мога да стигна до Рамала, е с бронетранспортьор.

— Арафат няма врата в истинския смисъл на думата. Израелските въоръжени сили се грижат за това. — Шамрон си позволи да се усмихне на лошия късмет на своя стар противник. — Колкото до бронетранспортьора, остави това на мен.

Габриел се отпусна в леглото и внимателно се примъкна навътре. Протегна ръка в тъмнината и леко докосна корема на Киара. Тя не помръдна.

— За какво си говорихте с Ари в кабинета?

— За атентата в Рим — отговори той разсеяно.

— И това е всичко?

Габриел й каза, че апартаментът вече е техен.

— Как е станало това?

— Чрез Шамрон и неговите богати приятели. Ще кажа в интендантството да махнат старите мебели. Утре ще купим нормално легло.

Киара бавно вдигна ръка. В тъмнината Габриел видя талисманът да се полюшва на върха на пръстите й.

— Какво е това?

— Корсикански амулет за късмет. Казват, че те пази от очите на дявола.

— Откъде го имаш?

— Дълга история.

— Разкажи ми я.

— Секретна е.

Той посегна към талисмана. С ловко движение на ръката, както арабите често си играят с броениците си, Киара завъртя амулета, така че той се нави на пръста й.

— Подарък от някоя стара любовница, а? — полюбопитства тя.

— Всъщност от стар враг. От мъж, когото бяха наели да убие мен и жената, която охранявах.