Даниъл Силва - Пратеникът

— Това място ме изнервя — прошепна той. — Хайде да се поразходим.

— В това време? Забрави. Освен това никой няма да те разпознае с тази дегизировка. Дори и аз едва те познах, когато влезе.

Алон погледна към призрачното лице, отразено в прозореца. Носеше черен кадифен каскет, контактни лещи, които променяха зелените му очи в кафяви, и фалшива козя брадичка, подчертаваща и бездруго тясното му лице. До Париж бе пътувал с германски паспорт под името Хайнрих Кивер. След като пристигна на Гар дю Нор, се разхожда в продължение на два часа по бреговете на Сена, за да провери дали не е следен. В чантата на рамото му имаше овехтял том с произведения на Волтер, който купи от един букинист на кея Монтебело.

Той се извърна и погледна Навот. Беше широкоплещест, няколко години по-млад от Габриел, с къса червеникаворуса коса и бледосини очи. Според речника на Службата, Узи беше катса — старши агент под прикритие и наблюдаващ офицер. Владеещ няколко езика, притежаващ невероятен чар и ужасна арогантност, той бе проникнал в редица палестински терористични групи и вербувал агенти в арабските посолства из цяла Западна Европа. Имаше източници на информация в почти всички европейски разузнавателни служби и служби по сигурността и беше наблюдаващ офицер на широка мрежа от саяни . Навот винаги можеше да разчита да получи най-хубавата маса в ресторанта на хотел „Риц“ в Париж, защото салонният управител бе негов платен информатор, какъвто беше и началникът на камериерките. Сега беше облечен в сиво сако от туид и черен пуловер с поло яка, тъй като в Париж се подвизаваше под името Венсан Лафон — автор на пътеписи на свободна практика, родом от Бретан, който прекарва повечето време в пътуване. В Лондон беше известен като Клайд Бриджис — маркетингов директор за Европа на неизвестна канадска фирма за софтуер. В Мадрид беше финансово независим германец, който виси с часове по кафенета и барове и пътува, за да успокои неспокойната си и сложна натура.

Навот бръкна в чантата си за документи и извади кафява картонена папка, която сложи на масата пред Габриел.

— Това е собственичката на твоя Ван Гог — каза той. — Погледни я.

Алон дискретно отвори папката. На снимката, която беше вътре, се виждаше привлекателна жена на средна възраст с черна къдрава коса, мургаво лице с маслинен оттенък и дълъг орлов нос. Тя се криеше под чадър и слизаше по каменно стълбище в Монмартър.

— Хана Вайнберг — поясни Узи. — Четиридесет и четири годишна, неомъжена, бездетна. Еврейка по демографски данни. Единствено дете без деца. При това положение няма да ни бъдат нужни официалности. — Навот сведе очи и намръщено хапна малко от порцията пилешко задушено със зеленчуци. Той беше изпълнен с песимизъм по отношение бъдещето на еврейския народ. — Притежава малък бутик на Рю Льопик в Монмартър. Така се казва и магазинът й — „Бутик Льопик“. Направих тази снимка днес, в ранния следобед, когато отиваше да обядва. Останах с впечатлението, че бутикът е повече хоби, отколкото призвание. Видях банковите й сметки. Марк Вайнберг е оставил дъщеря си доста заможна.

Сервитьорът пристигна и постави пред Габриел купа с виолетов буламач. Той веднага я бутна към средата на масата. Не можеше да понася миризмата на борш. Навот пусна залък хляб в своята супа и го натисна с лъжицата си.

— Вайнберг е бил интересен човек. Бил е виден адвокат тук, в Париж. И нещо като борец за запазване на спомените. Допринесъл е много за оказване натиск на правителството за разкриване ролята на французите в холокоста. В резултат на това не е бил много популярен в някои парижки среди.

— А дъщерята? Каква е нейната политическа принадлежност?

— Умерена евросоциалистка, но това не е престъпление във Франция. Освен това е наследила малко от борбеността на баща си. Участва в група, която се опитва да се пребори с антисемитизма тук. Всъщност веднъж се е срещала с френския президент. Погледни под снимката.

Габриел откри изрезка от френско списание, в която се говореше за съществуващата напоследък антисемитска вълна във Франция. На снимката към статията се виждаха еврейски демонстранти, които вървят по един от мостовете на Сена. Начело на колоната беше Хана Вайнберг, носеща плакат с надпис СПРЕТЕ ОМРАЗАТА СЕГА!

— Посещавала ли е Израел?

— Поне четири пъти. От Шабак работят по този въпрос, за да се уверят, че не е заговорничила с терористите в Рамала. Сигурен съм, че няма да открият нищо за нея. Тази жена е златна, Габриел. Тя е дар от боговете на разузнаването.