Даниъл Силва - Пратеникът

— Той не притежава картина на Ван Гог, Джулиан. От време на време е намеквал, че търси творба на Винсент. Обаче не каква да е. Иска нещо специално.

— От това, което съм чувал, Зизи купува много внимателно. Харчи купища пари, но го прави умно. Притежава колекция като на най-престижните музеи, но не е осъзнал, че в нея няма творба на Ван Гог.

— Художественият му съветник е англичанин, някой си Андрю Малоун. Познаваш ли го?

— За съжаление, Андрю и аз се познаваме много добре. Той е бръкнал дълбоко в джобовете на Зизи. Прекарва уикендите на неговата яхта, която е голяма като „Титаник“, доколкото съм чувал. Андрю е хитър колкото тях. И голям мръсник.

— В какво отношение?

— Той смуче от две страни, венчелистче.

— Какво искаш да кажеш, Джулиан?

— Андрю е подписал ексклузивен договор със Зизи, което означава, че не трябва да изкарва пари от друг търговец или колекционер на картини. По този начин тузарите като Ал Бакари искат да са сигурни, че съветът, който получават, не е повлиян от конфликт на интереси.

— А какво прави Малоун?

— Изнудвания, двойни комисиони, наречи го както искаш.

— Сигурен ли си?

— Да, венчелистче. Всеки в града знае, че за да прави бизнес със Зизи, трябва да плати такса на Андрю Малоун.

Ишърууд внезапно стана от дивана и закрачи из изложбената зала.

— Е, какъв е планът ти? Да изкараш Зизи от дупката му с творба на Ван Гог? Да я развееш пред него с надеждата, че той ще захапе кукичката, кордата и тежестта? Обаче трябва да има нещо в другия край на въдицата, нали? Някой от твоите агенти?

— Нещо такова.

— И къде смяташ да се разиграе този фарс? Тук, нали?

Габриел огледа одобрително залата.

— Да — отговори той. — Мисля, че това ще свърши чудесна работа.

— Точно от това се боях.

— Нужен ми е търговец на картини — поясни Алон. — Някой известен в гилдията. Някой, на когото мога да се доверя.

— Аз съм се специализирал в старите майстори, не в импресионистите.

— Това няма значение за тайна сделка като тази.

Джулиан не оспори казаното. Знаеше, че Габриел е прав.

— Мислил ли си за последствията, които може да има за мен , ако малкият ти гамбит 36 36 Начален ход в шахмата, при който една от двете страни предлага жертва на фигура — обикновено пешка. — Б.пр. се провали? Аз ще бъда белязан. Мога да се справя с хора като Оливър Димбълби, но с всички скапани алкайдовци, взети заедно… това е съвсем друго нещо.

— Очевидно ще трябва да вземем някои постоперативни предпазни мерки за твоята сигурност.

— Харесвам евфемизмите ти, Габриел. Ти и Шамрон винаги прибягвате до тях, когато истината е твърде ужасна, за да се изрече на глас. Те ще обявят фетва 37 37 В мюсюлманското право — присъда издадена от мюфтията. В най-общ смисъл означава оценка по даден въпрос от гледна точка на шериата. — Б.пр. за главата ми. Ще трябва да затворя галерията и да се крия.

Габриел, изглежда, не се трогна от протестите на галериста.

— Джулиан, няма да станеш по-млад. Наближаваш края на земния си път. Нямаш деца. Нямаш наследници. Кой ще поеме галерията? Освен това отдели малко време да изчислиш комисионата си при една частна продажба на неизвестна досега творба на Ван Гог. Прибави към това парите, които ще спечелиш при продажбата на складовата ти наличност.

— Представям си една прекрасна вила в Южна Франция. Ново име. Екип момчета от Службата, които се грижат за мен, като изкуфея напълно.

— Гледай да има свободна стая и за мен.

Ишърууд отново седна.

— Твоят план има един сериозен недостатък, венчелистче. Ще ти бъде по-лесно да хванеш в капана твоя терорист, отколкото да придобиеш тази творба на Ван Гог. Дори да приемем, че тя още е притежание на семейство Вайнберг, откъде си сигурен, че те ще ти я дадат?

— Кой е споменавал нещо за даване?

Джулиан се усмихна.

— Ще ти дам адреса.

— Трябва да хапнеш нещо — каза Узи Навот.

Габриел поклати глава. Беше обядвал във влака от Лондон.

— Вземи си от борша — настоя Навот. — Не можеш да дойдеш в ресторанта на Жо Голденберг и да не си поръчаш борш.

— Мога — отговори Алон. — Храните с лилав цвят ме изнервят.

Навот хвърли поглед към сервитьора и поръча още една голяма купа с борш и чаша червено вино кашер 38 38 В юдаизма — храна или напитка, приготвена и сервирана в специални съдове и по определен начин в съответствие с религиозните норми. — Б.пр. . Габриел се намръщи и погледна през прозореца. Неспирен дъжд трополеше по паважа на Рю де Розие и беше почти тъмно. Беше поискал да се срещне с Навот на не толкова популярно с деликатесите си място в най-известния еврейски квартал на Париж, но Узи бе настоял да е при Жо Голденберг, основавайки се на дългогодишното си убеждение, че най-доброто място да скриеш бор е в гората.