Даниъл Силва - Пратеникът

— Било е през лятото на 1890 година, нали?

Ишърууд кимна утвърдително:

— Моля, продължавай.

— След като напуснал приюта в Сен Реми, той отишъл в Париж да види брат си Тео и снаха си Йохана. Посетил няколко галерии и изложби и се отбил в магазина за художествени материали на Жулиен Пер Танги, за да провери няколко платна, които държал там на склад. След три дни взел да става неспокоен и хванал влака за Овер сюр Оаз, намиращ се на трийсет километра от Париж. Смятал, че тихото провинциално градче Овер ще е идеалното място за неговата работа, а и било близо до Тео — неговата финансова и емоционална опора в живота. Наел стая над кафене „Раву“, а за здравето му се грижел доктор Пол Гаше.

Габриел хвана Джулиан за ръката и двамата пресякоха бежешком „Мел“, възползвайки се от една пролука в уличното движение, после поеха по Марлборо Роуд.

— Веднага започнал да рисува. Стилът му, както и настроението, бил спокоен, а колоритът — по-приглушен. Нямало ги вълнението и агресивността, които характеризират повечето от работите му, рисувани в Сен Реми и Арл. Освен това бил изумително продуктивен. За двата месеца, прекарани в Овер, Винсент нарисувал повече от осемдесет картини. По картина на ден. Някои дни и по две .

Завиха по Кинг Стрийт. Габриел внезапно млъкна. Пред тях, поклащайки се по тротоара към входа на аукционната къща „Кристис“, вървеше Оливър Димбълби. Ишърууд рязко сви по Бъри Стрийт и продължи оттам, докъдето бе стигнал Алон:

— Когато не бил пред статива си, Винсент обикновено можел да бъде намерен в стаята му над кафене „Раву“ или в дома на Гаше. Докторът бил вдовец, с две деца — петнайсетгодишен син и дъщеря, която навършила двайсет и една години по време на престоя на Ван Гог в Овер.

— Маргьорит.

Джулиан кимна утвърдително.

— Тя била красива девойка и силно увлечена по Винсент. Съгласила се да му позира, но за съжаление, без позволението на баща си. Ван Гог я нарисувал облечена в бяла нощница в градината на нейния дом.

— „Маргьорит Гаше в градината“ — вметна Габриел.

— Когато разбрал това, баща й побеснял.

— Обаче тя отново му позирала.

— Точно така — съгласи се Ишърууд. — Втората картина е „Маргьорит Гаше пред пианото“. Тя се появява и в „Храсталак с две фигури“ — дълбоко символична творба, която някои от изкуствоведите считат за предсказание за смъртта на Винсент. Обаче аз мисля, че показва Винсент и Маргьорит, вървящи по централната църковна алея — предчувствието на художника за бъдеща сватба.

— Но е имало и четвърта картина с Маргьорит?

— „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“ — отговори Джулиан. — Тя е най-хубавата от серията. Само шепа хора са имали щастието да я видят или изобщо знаят, че съществува. Винсент я е нарисувал няколко дни преди смъртта си. После тя изчезва.

Те стигнаха до Дюк Стрийт, минаха през тесен пасаж и влязоха в квадратен вътрешен двор с тухлена настилка, наречен Мейсънс Ярд. Галерията на Ишърууд се помещаваше в стара викторианска складова постройка, издигаща се в далечния край, която бе вклинена между офиса на малка гръцка транспортна компания и кръчма, пълна с красиви куриерки, придвижващи се с малки моторетки. Джулиан понечи да тръгне през двора към галерията си, но Габриел го хвана за ревера и го дръпна в противоположната посока. Докато вървяха бавно покрай сградите, хвърлящи хладна сянка, Ишърууд продължи разказа си за смъртта на Ван Гог:

— Вечерта на 27 юли Винсент, видимо измъчван от болки, се върнал в кафене „Раву“ и с мъка се заизкачвал по стълбите към стаята си. Госпожа Раву го последвала и открила, че е прострелян. Изпратила да извикат лекар. Лекарят естествено бил Гаше. Той решил, че е невъзможно да се извади куршумът от гърдите на Ван Гог, и извикал Тео в Овер. Когато Теодорус пристигнал на следващата сутрин, заварил брат си да пуши лула, седнал в леглото. Винсент починал по-късно същия ден.

Стигнаха до участък, огрян от ярките слънчеви лъчи. Джулиан засенчи очи с дългата си ръка.

— Има много неизяснени въпроси около смъртта на Ван Гог. Не се знае откъде е взел пистолета, нито точното място, където се е прострелял. Има много неясноти и относно мотива. Дали самоубийството му е било кулминация на дългата борба с депресията? Дали се е разстроил от току-що полученото от Тео писмо, в което брат му съобщавал, че имайки жена и дете, вече няма да може да го подкрепя финансово? Дали Винсент не е отнел живота си като част от план, целящ да предизвика интерес към творбите му — и така те да станат продаваеми? Аз мисля, че смъртта му има нещо общо с Гаше. Или по-точно с неговата дъщеря.