Даниъл Силва - Пратеникът

— Решил си да използваш жена?

Алон кимна утвърдително.

— Ще ти трябва някоя, чиято история да издържи на щателното разследване на добре платения охранителен екип на Зизи. Не можеш да използваш някое от нашите момичета, нито еврейка, която не е израелска гражданка. Ако Ал Бакари се усъмни дори за миг, че пред него стои еврейска девойка, веднага ще се отърве от нея. Нужна ти е нееврейка.

— Всъщност ми трябва американка.

— Откъде ще я намериш?

Краткият отговор на Габриел накара Шамрон да се намръщи.

— Не ми харесва идеята да бъдем отговорни за тяхна агентка. Ами ако нещо се обърка?

— Какво може да се обърка?

— Всичко — отвърна Ари. — Знаеш го по-добре от всеки.

Шамрон сякаш внезапно бе обзет от умора. Габриел бутна надолу реостата на нощната лампа.

— Какво смяташ да правиш? — попита Ари. — Да ми четеш приказка за лека нощ?

— Ще поседя с теб, докато заспиш.

— Геула може да направи това. Върви си вкъщи и си почини. Ще ти са нужни сили.

— Ще постоя малко.

— Върви си у дома — настоя Шамрон. — Там има някой, който с нетърпение очаква да те види.

Двайсет минути по-късно, когато зави с колата по улица „Наркис“, Габриел видя, че прозорците на апартамента му светят. Той паркира шкодата си зад ъгъла, мина тихо по тъмната алея и влезе в сградата. Като се вмъкна в апартамента, въздухът бе изпълнен с мирис на ванилия. Киара седеше с кръстосани крака върху работната му маса под ярката светлина на насочващите се халогенни лампи. Щом влезе, тя го изгледа с присвити очи, после обърна взор към онова, което някога бе педантично обзаведена всекидневна.

— Харесва ми какво си направил тук, Габриел. Моля те, кажи ми, че не си махнал и леглото ни.

Той поклати отрицателно глава и я целуна.

— Докога ще си в града? — попита тя.

— Тръгвам утре сутринта.

— Както винаги, ориентацията ми във времето е отлична. Колко време ще отсъстваш?

— Трудно е да се каже.

— Може ли да ме вземеш с теб?

— Не и този път.

— Къде отиваш?

Габриел й помогна да слезе от масата и угаси лампата.

— Трябва ми картина на Ван Гог, Джулиан.

— Та не ни ли трябва на всички, венчелистче?

Ишърууд дръпна ръкава на палтото си и погледна часовника си. Беше десет часът сутринта. Обикновено по това време той вече бе в галерията си, а не се разхождаше по брега на езерото в Сейнт Джеймсис Парк. Джулиан спря за момент да погледа флотилията от патици, които се носеха бавно по гладката повърхност на водата към острова. Габриел се възползва от възможността да огледа парка, за да види дали не ги следят. След това хвана Ишърууд за лакътя и го поведе към Хорс Гардс Роуд.

Двамата бяха пълна противоположност, образи от различни картини. Габриел носеше черни джинси и велурени обувки, които не издаваха никакъв шум, докато вървеше. Ръцете му бяха пъхнати в джобовете на коженото му яке, раменете — леко приведени напред, а зелените му очи неуморно оглеждаха парка. Ишърууд — петнайсет години по-възрастен от Алон и няколко сантиметра по-висок — носеше сив костюм на тесни бели райета и вълнено палто. Прошарената му коса покриваше яката на палтото му и се развяваше леко, докато вървеше пъргаво с широка крачка. Имаше нещо несигурно в Джулиан Ишърууд. Както винаги, Габриел трябваше да устои на порива си да се протегне и да го дръпне, за да забави темпото си.

Двамата се познаваха от трийсет години. Подчертано английското фамилно име на Джулиан и непохватните му английски обноски донякъде прикриваха факта, че той не е англичанин. Водеше се такъв по националност и паспорт, но беше немец по рождение, французин по възпитание и евреин по религия. Само шепа доверени приятели знаеха, че още невръстно дете, Ишърууд беше пристигнал в Лондон през 1942 година като бежанец, след като бил пренесен през заснежените Пиренеи от двама баски овчари. Или че баща му — прочутият берлински търговец на картини Самуел Исаковиц — бе убит заедно със съпругата си в концентрационния лагер Собибор. Всъщност имаше и още нещо, което Джулиан Ишърууд държеше в тайна от своите конкуренти в лондонския художествен свят, а и от почти всички останали. През годините той от време на време бе правил услуги на един господин от Тел Авив, наречен Шамрон. На жаргона, употребяван в Службата, Ишърууд беше саян — неплатен доброволен помощник. Джулиан бе вербуван от Ари Шамрон заради едно-единствено нещо: да помогне и да поддържа прикритието на един много специален агент.