Даниъл Силва - Пратеникът

Той свали старите снимки от стените и на тяхно място залепи две нови. Едната бе на мъж с кефия в планините на Афганистан. Другата показваше същия мъж, с кашмирено палто и мека шапка, застанал пред къщата на милиардера в Париж.

Групата „Халед“ сега беше група „Бен Шафик“.

През първите четирийсет и осем часа Габриел и Лавон работиха сами. На третия ден към тях се присъедини Йоси — висок оплешивяващ мъж, който се държеше като английски интелектуалец. Римона дойде на четвъртия ден, както и Яков, който пристигна от главната квартира на Шабак с кашон, пълен с материали за терористите, които бяха взривили колата на Шамрон. Дина дойде последна. Дребна и тъмнокоса, на 19 октомври 1994 година тя бе стояла на телавивската улица „Дизенгоф“, когато атентатор самоубиец от „Хамас“ превърна автобус номер 5 в ковчег за двайсет и един пътници. Майка й и двете й сестри бяха сред загиналите, а самата Дина бе тежко ранена и сега леко накуцваше. Преодоля загубата, като стана експерт в областта на тероризма. И наистина Дина Сарид можеше да цитира времето, мястото и броя на жертвите на всеки терористичен акт, извършен срещу Израел. Веднъж каза на Габриел, че знае повече за терористите, отколкото те самите знаят за себе си. И той й повярва.

Те си поделиха работата. С Ахмед бен Шафик и „Мюсюлманско братство“ се занимаваха Дина, Яков и Римона, а Йоси се присъедини към ровенето на Лавон в делата на „Ей Ей Би Холдингс“. Поне за момента Габриел работеше съвсем сам, защото се бе нагърбил с незавидната задача да идентифицира всяка картина, която някога е била придобита или продадена от Зизи ал Бакари.

Докато дните минаваха, стените на стая 456В започнаха да отразяват уникалната същност на операцията. На едната от тях постепенно се появиха тъмните очертания на нова смъртоносна терористична мрежа, ръководена от мъж, който бе истински призрак. Доколкото им позволяваха силите, те проследиха дългото пътуване на Бен Шафик в кървавия поток на ислямския екстремизъм. Изглежда, той бе раздавал с шепи саудитски петродолари и уахабитска пропаганда навсякъде по света, където бе възниквал проблем: в Афганистан, Ливан, Египет, Алжир, Йордания, Пакистан, Чечения, Босна и разбира се, в Палестинската автономия. Все пак имаха някои важни ориентири, тъй като при провеждането на два големи атентата от Бен Шафик и Братството бяха разкрити повече от дузина имена, които можеха да бъдат разследвани за връзки и партньори. Освен това разполагаха с убития египетски имам Ибрахим ал Бана и с професор Али Масуди, който бе издирвал и вербувал способни млади хора.

На отсрещната стена се появи друга мрежа: „Ей Ей Би Холдингс“. Използвайки общодостъпни и някои недотам достъпни източници, Лавон усърдно проникваше в различните нива на финансовата империя на Зизи и събираше разпръснатите парченца като фрагменти от древен артефакт. На върха на структурата беше самият Абдул Азиз ал Бакари. Под него имаше заплетена финансова мрежа от по-малки компании и фиктивни корпоративни организации, които позволяваха на Зизи да разширява влиянието си до почти всяко кътче на земята в условията на перфектна секретност. Ели оприличи Зизи, повечето компании на когото бяха регистрирани в Швейцария и на Каймановите острови, на таен финансов изтребител, способен да удари, когато поиска, като в същото време не може да бъде засечен от противниковия радар. Въпреки непроницаемата същност на империята на Ал Бакари, Лавон стигна до заключението, че сметките не излизат. „Зизи определено не е успял да спечели достатъчно от по-ранните си инвестиции, за да оправдае по-късните си придобивки — обясни той на Габриел. — «Ей Ей Би Холдингс» е фасада на кралската фамилия Сауд. — Опита си да открие Ахмед бен Шафик във финансовия октопод на Ал Бакари Ели оприличи на откриването на игла в Арабската пустиня. — Не е невъзможно — каза той, — но е възможно да умреш от жажда, докато я търсиш“.

Йоси се занимаваше с персонала на Зизи. Той се концентрира върху относително малкия екип, който работеше в главната квартира на Ал Бакари в Женева, както и върху компаниите, които бяха изцяло притежавани и контролирани от Ей Ей Би. Все пак повечето си време посвещаваше на хората от многочисленото обкръжение на Зизи. Техните снимки скоро покриха стената над работното място на Йоси и бяха в пълен контраст с онези от мрежата на Бен Шафик. Всеки ден пристигаха нови снимки, докато Йоси следеше френетичното движение на Ал Бакари по целия свят. Зизи пристига на митинг в Лондон. Зизи се съветва с германски производители на автомобили в Щутгарт. Зизи се любува на гледката към Червено море от новия си хотел в Шарм ел Шейк. Зизи разговаря с йорданския крал за евентуална строителна сделка. Зизи открива завод за обезсоляване на морска вода в Йемен. Зизи получава хуманитарна награда от ислямска група в Монреал, чиято интернет страница, както отбеляза Йоси, съдържаше открит апел за унищожаването на Израел.