Даниъл Силва - Пратеникът

— Те ще направят каквото им кажеш.

— И с основание.

— Е, какво ще им кажеш?

— Че американският президент моли за услуга — отвърна Габриел. — И аз искам да му помогна.

Следващия следобед, в два и половина, министър-председателят даде на Габриел правомощия за извършването на операцията. Алон се насочи направо към Армагедон. Смяташе, че е идеалното място, откъдето да започне.

Времето изглеждаше ненормално хубаво за такъв повод: прохладно, с бледосиньо небе и мек юдейски бриз, който издуваше ръкавите на ризата му, докато се носеше с пълна скорост по пътя за Яфа. Той включи радиото. Траурната музика, която изпълваше ефира в часовете след опита за покушение срещу Шамрон, вече я нямаше. Внезапно започнаха новините. Премиерът бе обещал да направи всичко по силите си за откриването и наказването на отговорните за атентата срещу Ари. Той не спомена факта, че вече знае кой е отговорен или че е дал правомощия на Габриел да го убие.

Алон се заспуска по улица „Баб ал Уад“ по посока на морето, криволичейки нетърпеливо през бавния уличен трафик, после се понесе с пълна скорост под лъчите на залязващото слънце на север през крайбрежната равнина. По радиото съобщиха, че близо до Хадера е вдигната тревога — заподозрян атентатор самоубиец бе успял да се промъкне през един проход в разделителната стена в Долината на Израил. На осем километра от Афула от лявата му страна се появи могила с кръгла форма. На иврит се наричаше Тел Мегидо, или хълмът Мегидо. На останалата част от света бе известен като Армагедон, който, според предсказанията в Откровението на свети Йоан, щеше да е мястото на последната битка между силите на доброто и злото. Битката още не беше започнала и паркингът бе празен, като се изключат три прашни пикапа, които показваха, че екипът археолози продължава работа.

Габриел слезе от колата и се закатери по стръмната пътека към върха. Тел Мегидо беше обект на периодични археологически разкопки в продължение на повече от век и върхът му бе прорязан от лабиринт от дълги и тесни канавки. Под почвата на хълма бяха открити останки от над двайсет града, за единия от които се смяташе, че е бил построен от цар Соломон.

Той спря в края на един изкоп и погледна надолу. Видя превита на четири крака дребна фигура, облечена в светлокафяво яке, която копаеше пръстта с малка лопатка. Алон си спомни за последния път, когато стоеше над мъж, намиращ се в яма на археологически обект, и изпита чувството, че внезапно на тила му са сложили буца лед. Археологът вдигна глава и го погледна с умните си кафяви очи, след това отново се наведе и продължи да копае.

— Очаквах те — каза Ели Лавон. — Защо се забави толкова?

Габриел седна на земята в края на изкопа и се загледа в работата на Лавон. Двамата се познаваха от операцията „Черният септември“. Ели беше айн — наблюдател. Работата му бе да проследява терористите и да изучава техните навици. В много отношения неговата задача бе по-опасна от тази на Алон, защото понякога дни и седмици наред бе изложен на риска да бъде разкрит от терористите без никакво подкрепление зад гърба си. След разгромяването на терористичната група той се установи във Виена и отвори там малко детективско бюро, наречено „Разследвания и справки за събития по време на войната“. Ползвайки съвсем оскъден бюджет, успя да проследи милиони долари, плячкосани от авоарите на евреи, и изигра важна роля в разкриването на нацистки тайни сметки с милиарди долари в швейцарски банки. Понастоящем Лавон правеше разкопки на Мегидо и преподаваше археология на непълен работен ден в Еврейския университет.

— Какво откри тук, Ели?

— Парче от керамичен съд, предполагам. — Полъх на вятъра повдигна рехавата му рошава коса и я метна върху челото му. — А ти?

— Саудитски милиардер, който се опитва да разруши цивилизования свят.

— Не са ли го направили вече?

Габриел се усмихна.

— Нужен си ми, Ели. Знаеш да се оправяш със счетоводни баланси. Умееш да проследяваш движението на пари, без никой да разбере.

— Кой е саудитецът?

— Президентът и главен изпълнителен директор на Джихад Инкорпорейтед .

— Този президент има ли си име?

— Абдул Азиз ал Бакари.

— Зизи ал Бакари?

— Същият.

— Това има ли нещо общо с Шамрон?

— И с Ватикана.

— Каква е връзката със Зизи?

Габриел му разказа.

— Предполагам, няма нужда да питам какво възнамеряваш да правиш с Бен Шафик — рече Лавон. — Икономическата империя на Зизи е огромна. Бен Шафик би могъл да действа от всяка точка на света. Как ще го открием?