Даниъл Силва - Пратеникът

— Тогава какво искаш от нас, Ейдриън? Какво искаш да ми кажеш в тази стая, която никой не подслушва?

— Президентът на Съединените щати моли за услуга — каза Картър, загледан в огъня. — Вид услуга, в който по една случайност сте много добри. Той иска да внедрите агент във фирмата на Зизи. Да откриете кой влиза и излиза от нея. И ако се случи Ахмед бен Шафик да мине край нея, да го застреляте. Операцията ще е ваша, но ние ще ви окажем цялата подкрепа, от която се нуждаете. Ние ще бъдем извън полезрението — достатъчно далеч, за да сме сигурни, че ще можем правдоподобно да отричаме в Рияд.

— Разочароваш ме, Ейдриън. Винаги съм те мислил за разумен тип…

— Какво пък направих сега?

— Мислех, че ще поискаш да убием Зизи ал Бакари и да се приключи с това.

— Да убиете Зизи? — Картър поклати глава. — Той е недосегаем. Той е радиоактивен.

Габриел се върна при наблюдателницата си до прозореца и погледна към улицата точно когато двама влюбени минаха забързано по тротоара под проливния дъжд.

— Ние не сме наемни убийци — каза той. — Не може да ни наемете за мръсната работа, която не желаете да свършите сами. Искате Бен Шафик мъртъв, но не искате да приемете последствията. Насаждате нас на пачи яйца.

— Мога да ти припомня няколко очебийни факта — възрази Ейдриън. — Мога да ти припомня, че президентът остана непоколебимо на ваша страна, докато останалата част от света Ви третираше като евреите сред нациите. Мога да ти припомня, че той ви позволи да издигнете разделящата стена, докато останалите страни ви обвиниха, че постъпвате като южноафриканците. Мога да ти припомня, че той ви позволи да обсадите Арафат в „Муката“, докато останалият свят ви обвини, че се държите като нацистки наказателни части. Мога да спомена и още много други пъти, когато президентът ви е изпирал кирливите ризи, но няма да го направя, защото ще бъде аполитично. Освен това би намекнало за нещо като „танто за танто“, а случаят не е такъв.

— А какъв е?

— Признание — отговори Ейдриън. — Признание, че ние, американците, нямаме куража да свършим нещата, които трябва, за да спечелим тази битка. Опарихме си пръстите. Имиджът ни ужасно пострада. Погледнахме се в огледалото и това, което видяхме, не ни хареса. Нашите политици биха искали да си направим резервации за първия полет от Ирак, за да започнат да харчат пари за неща, които печелят гласовете на избирателите. Нашият народ иска да се върне към своя охолен и щастлив живот. Хората искат да заровят главите си в пясъка и да се преструват, че в живота им няма истинска организирана сила, която заговорничи и планира тяхното унищожение. Ние платихме страшна цена, задето скочихме в канавката с терористите, за да се борим с тях на тяхното ниво, но съм сигурен, че вие винаги сте знаели, че ще го направим. Никой не е платил по-висока цена от вас.

— Значи искате да го направим заради вас. Предполагам, на това му викат наемане на подизпълнител. Колко американско от твоя страна, Ейдриън.

— При сегашните обстоятелства САЩ не могат да обвинят в убийство бивш високопоставен офицер от саудитските разузнавателни служби, защото, ако го направят, ще развалят отношенията си с кралството. Не можем също да арестуваме и да изправим пред съда Зизи ал Бакари заради основанията, които ти изтъкнах.

— Обаче искате проблемът да изчезне?

— Точно така.

— Да го потулите? Да отложите уреждането на сметките за по-подходящ момент?

— Доста многословно казано.

— Мислите, че това е начинът да сразите вашата хидра ? Да й отсечете главата и да се надявате, че нещата ще се оправят? Според мен трябва да я унищожите из корен, както е направил Херкулес. Трябва да обстрелвате звяра с отровни стрели.

— Ще се заемете ли с кралската фамилия Сауд?

— Не само с нея — отговори Габриел, — а и с уахабитските фанатици, с които те са сключили кърваво споразумение преди двеста години на голото плато Нажд. Те са истинските ви врагове, Ейдриън. Те са тези, които най-напред са създали хидра .

— Един мъдър принц избира времето и мястото на битката, а сега не е времето да се сваля династията Сауд.

Габриел потъна в мрачно мълчание. Картър се взираше в лулата си и побутваше оттук-оттам тютюна в нея като преподавател, очакващ отговор от слаб студент.

— Трябва ли да ти напомням, че те нападнаха Шамрон?

Алон хвърли на американеца печален поглед, който красноречиво му подсказа, че не е нужно.

— Тогава защо е това колебание? Мислех, че очакваш с нетърпение да станеш независим, за да докопаш Бен Шафик след това, което стори на Стареца.