Даниъл Силва - Пратеникът

— Искам го повече от всеки друг, Ейдриън, но никога не съм желал да бъда независим. Това е опасна операция, твърде опасна за вас — даже да опитате. Ако нещо се обърка или ни заловят на местопрестъплението, ще свърши зле и за трима ни.

— Трима ни?

— Аз, ти и президентът.

— Тогава се подчини на единадесетата заповед на Шамрон: Не се оставяй да те хванат! — и всичко ще бъде наред.

— Бен Шафик е призрак. Дори нямаме негова снимка.

— Това не е напълно вярно. — Картър отново бръкна в кафявата си папка и извади друга снимка, която хвърли на малката масичка пред Габриел. На нея се виждаше мъж с тесни черни очи, чието лице беше отчасти скрито под кефията . — Това е Бен Шафик, сниман преди почти двайсет години в Афганистан. Тогава той беше наш приятел. Бяхме от една и съща страна на барикадата. Ние доставяхме оръжието. Бен Шафик и неговите господари в Рияд даваха парите.

— И уахабитската идеология, която помогна да се родят талибаните — допълни Габриел.

— Лошите дела не остават ненаказани — каза с разкаян тон Картър. — Обаче ние разполагаме с нещо по-ценно от двайсетгодишната снимка. Притежаваме запис на неговия глас.

Американецът взе малко черно дистанционно, насочи го към радиокасетофона и натисна бутона „Старт“. След минута двама души започнаха да разговарят на английски — единият с американски, а другият с арабски акцент.

— Предполагам, че саудитецът е Бен Шафик.

Картър кимна утвърдително.

— Кога е направен записът?

— През 1988 година — отговори Ейдриън. — В една тайна квартира в Пешавар.

— Кой е американецът? — попита Алон, въпреки че вече знаеше отговора.

Картър натисна бутона „Стоп“ и се загледа в огъня.

— Аз — отговори сдържано. — Американецът в тайната квартира в Пешавар бях аз.

— Ще познаеш ли Бен Шафик, ако го видиш отново?

— Бих могъл, но нашите източници ни казаха, че той се е подложил на няколко пластични операции, преди да се заеме със сегашната си дейност. Обаче ще позная белега на дясната му ръка. Беше улучен от парче шрапнел по време на едно пътуване до Афганистан през 1985 година. Белегът започва над китката и стига до под лакътя. Никой пластичен хирург не може да направи каквото и да е, за да го заличи.

— Белегът от коя страна на ръката е — от вътрешната или от външната?

— От вътрешната — отговори Картър. — От раната мускулите на ръката му леко атрофираха. Той претърпя няколко операции, за да възстанови функциите й, но нищо не помогна. Обикновено гледа да я държи в джоба си. Не обича да се ръкува. Бен Шафик е горд бедуин и не уважава физическата недъгавост.

— Предполагам, източниците ви в Рияд не могат да ни кажат къде се крие той в империята на Зизи.

— За съжаление не могат. Ала ние знаем, че е там. Внедрете агент във фирмата на Зизи и рано или късно Бен Шафик ще влезе през задната врата.

— Да внедрим агент в обкръжението на Зизи ал Бакари? И как предлагаш да го направим, Ейдриън? Зизи разполага с по-голяма охрана от повечето държавни глави.

— Не съм си и помислял да се намесвам в оперативните работи — отговори дипломатично Картър. — Но бъди сигурен, че ние ще бъдем търпеливи и възнамеряваме да доведем нещата докрай.

— Търпението и постоянството не са типични американски добродетели. Вие обичате да забъркате кашата и да се прехвърлите на друг проблем.

Последва ново продължително мълчание, нарушавано от време на време от почукването на лулата на Картър върху ръба на пепелника.

— Какво искаш, Габриел?

— Гаранции.

— В нашата работа няма гаранции. Знаеш това.

— Искам всичко, което имате за Бен Шафик и Ал Бакари.

— По обясними причини няма да ти предоставя всички мръсотии за видните личности във Вашингтон.

— Искам протекция — настоя Габриел. — Когато работата бъде свършена, ние ще сме първите заподозрени. Всъщност ние винаги сме такива, дори и когато не сме отговорни. Ще имаме нужда от вашата помощ, за да издържим на бурята.

— Мога да говоря само от името на отдел „Операции“ — каза Картър — и мога да те уверя, че ще бъдем до вас.

— Ще премахнем Бен Шафик по време и на място, което ние изберем, без никаква намеса от страна на Лангли.

— Президентът ще ви бъде благодарен, ако това не стане на американска земя.

— В нашата работа няма гаранции, Ейдриън.

— Туше. 34 34 Термин от фехтовката. Когато докоснеш с острието на шпагата противника си (фр.). — Б.пр.

— Може да ти е трудно да го повярваш, но не мога да взема сам това решение. Трябва да говоря с Амос и министър-председателя.