Даниъл Силва - Пратеникът

— Ще внедрим агент в близкото обкръжение на Зизи и ще чакаме да се появи Бен Шафик.

— Агент в лагера на Зизи? — Ели поклати невярващо глава. — Това не може да стане.

— Напротив, може.

— Как?

— Ще намеря нещо, което Зизи желае — отвърна Габриел. — После ще му го дам.

— Слушам те.

Алон седна в края на канавката, така че краката му се полюляваха над изкопа, и обясни как планира да проникне в Джихад Инкорпорейтед . От дъното на канавката се чуваше само шумът, издаван от работещия Лавон — чук-чук!, бръсване с четката, духване с уста, чук-чук!, бръсване с четката, духване с уста…

— Кой ще е агентът? — попита Ели, когато Габриел свърши разказа си.

— Още не съм го намерил.

Лавон остана мълчалив известно време. Чук-чук!, бръсване с четката, духване с уста, чук-чук!, бръсване с четката, духване с уста…

— Какво искаш от мен?

— Обърни наопаки Зизи ал Бакари и „Ей Ей Би Холдингс“. Искам да проникнеш във всяка компания, която той притежава или контролира. Биографична справка за всичките му ръководни кадри и за хората от най-близкото му обкръжение. Искам да разбера как всеки от тях е попаднал там и как е останал. Искам да знам повече за Зизи, отколкото той знае за себе си.

— А какво ще стане, когато трябва да се действа?

— Ти ще станеш действащ агент.

— Твърде стар съм за такива работи.

— Ти си истински виртуоз в проследяването, Ели — най-добрият в историята на Службата. Не мога да се справя с това без теб.

Лавон седна и избърса ръцете си в панталоните.

— Да внедриш агент в най-близкото обкръжение на Зизи ал Бакари? Това е лудост. — Той хвърли на Габриел малката си лопатка. — Слез тук и ми помогни. Скоро ще се стъмни.

Алон се спусна в канавката и коленичи до своя стар приятел. Двамата ровиха древния слой пръст, докато нощта се спусна като плътна завеса над долината.

Минаваше девет часът, когато пристигнаха на булевард „Цар Саул“. Лавон отдавна бе напуснал Службата, но все още изнасяше лекции в Академията и имаше акредитивите да влиза в сградата, когато си поиска. Габриел го въведе в архива на отдел „Проучване“, после слезе на третия сутеренен етаж и тръгна по един тъмен коридор. В края на коридора се намираше стая 456В. На лист, залепен с тиксо на вратата, бе написано на иврит с изящния почерк на Габриел: Временна комисия за проучване на терористичните заплахи в Западна Европа . Реши засега да не го маха.

Набра комбинацията за отключване на бравата, светна лампите и влезе. Стаята изглеждаше като застинала във времето. В Службата бе известна с няколко имена: Търбуха, Четириъгълника и Цистерната. Яков, сипаничав здравеняк от Отдела по арабските въпроси на Шабак 35 35 Служба за обща сигурност на Израел в рамките на Министерството на вътрешните работи, която играе ролята на контраразузнаване. — Б.пр. , я беше кръстил Дупката. Йоси от отдел „Проучване“ я бе нарекъл Селото на прокълнатите, но той бе изучавал древни езици и антична литература в Оксфордския университет и винаги влагаше ерудиция в работата си, дори когато темата не си заслужаваше.

Алон спря пред импровизираната маса, която бяха делили Дина и Римона. Техните постоянни пререкания за място на нея го бяха докарвали до лудост. Разделителната линия, която бе начертал по средата на масата, още си стоеше заедно с предупреждението, което Римона бе написала на своята част от плота: Пресичаш на собствен риск . Тя беше капитан от израелската армия и работеше за Аман — военното разузнаване. Освен това бе племенница на Геула Шамрон. Римона смяташе, че границите трябва да бъдат защитавани, и отвръщаше с ответни набези всеки път, щом Дина преминеше линията. Сега на мястото на Дина имаше кратка бележка, която тя бе оставила през последния ден на операцията: Дано никога не ни се налага да се върнем тук . „Колко наивно“ — помисли си Габриел. От всички хора Дина трябваше да знае най-добре невъзможността на пожеланието си.

Той продължи бавно обиколката на стаята. В ъгъла стоеше същата остаряла компютърна конфигурация, която никой не си бе направил труда да премести. Преди да стане щабквартира на групата, работеща по случая „Халед“, стая 456В беше помещение, където се изхвърляха стари мебели и излезли от употреба компютри, и често се използваше от нощната смяна за любовни срещи. Черната дъска на Габриел също си стоеше на мястото. Той трудно разчете последните думи, които бе написал. Вдигна поглед към стените, които бяха покрити със снимки на млад палестинец. Една от тях привлече вниманието му. На нея се виждаше малко момче с барета и кефия , падаща на гънки върху раменете му, което седеше в скута на Ясер Арафат. Това беше Халед ал Халифа на погребението на баща си — Сабри. Габриел беше убил Сабри, както и Халед.