Даниъл Силва - Пратеникът

— Може би е твърде късно за тях. Или поне за някои от тях. Ако се опитаме да ги предупредим, ще настъпи паника. Изведи Светия отец от площада колкото се може по-бързо. После ще започнем да извеждаме поклонниците.

Началникът на швейцарската гвардия — полковник Брюнер, се присъедини към тях на подиума. Както и останалата част от личната охрана на папата, той беше облечен в черен официален костюм и носеше миниатюрна слушалка. Когато Донати му обясни положението, лицето на Брюнер пребледня.

— Ще го изведем през базиликата.

— А ако са скрили бомбите там? — попита Габриел.

Началникът отвори уста да отговори, но думите му бяха заглушени от силна взривна вълна. Звукът достигна до тях една хилядна от секундата по-късно — оглушителен трясък, усилен многократно от ехото на затворения площад „Свети Петър“. Габриел бе отнесен от платформата като лист хартия от ураган. Той излетя във въздуха и се преобърна поне веднъж, преди да се стовари върху стъпалата на базиликата и да изгуби свяст.

Когато отвори очи, видя Христовите апостоли да гледат към него от корниза на фасадата. Не знаеше колко дълго е бил в несвяст. Няколко секунди, а може би и повече. Седна с все още бучащи уши и се огледа. Вдясно от него бяха прелатите от Курията, които преди това стояха на подиума с папата. Те изглеждаха шокирани и разрошени, но без никакви наранявания. Отляво лежеше Донати, а до него — Карл Брюнер. Очите на началника на швейцарската гвардия бяха затворени и от тила му обилно течеше кръв.

Габриел се изправи на крака и се огледа.

Къде е папата?

Ибрахим ал Бана беше вкарал трима свещеници във Ватикана.

Алон се опасяваше, че ще последват още два взрива.

Откри зигзауера, който бе взел от гвардееца, и извика на прелатите да останат на земята. После, като се качи отново на подиума, за да потърси Лукези, експлодира втората бомба.

Още една силна, мъчително гореща въздушна вълна.

Още един тътен.

Габриел бе отхвърлен назад. Този път падна върху Донати.

Той пак се изправи на крака. Не можа да стигне до подиума, преди да избухне третата бомба.

Когато грохотът най-сетне заглъхна, Алон се качи на платформата и огледа пораженията. Шахидите се бяха разпределили на равни разстояния в тълпата близо до подиума: първият бе застанал до Бронзовите врати, вторият — в средата на площада, а третият — близо до Арката с камбаните. Единственото, което бе останало от тях, бяха три стълба черен дим, издигащи се към безоблачното бледосиньо небе. В участъците, където бяха стояли терористите, паветата бяха почернели от експлозията, оплискани с кръв и осеяни с части от крайници и парчета плът. По-надалеч от центровете на експлозията човек трудно можеше да си представи, че разкъсаните тела допреди минути са били човешки същества. Сгъваемите столове, които Габриел бе наблюдавал да поставят на еспланадата по-рано сутринта, бяха намятани един върху друг като тесте карти и навсякъде имаше разпилени обувки. Колко ли са жертвите? Навярно стотици — помисли си той. Ала основната му грижа в този момент не бяха те, а Светият отец.

Ние обявяваме война на вас, кръстоносците, чрез разрушаването на вашия невернически храм на многобожието…

Габриел бе сигурен, че атаката още не е приключила.

В този момент през пелената на черния дим видя да се разгръща следващата фаза. Един камион бе спрял точно зад загражденията в далечния край на площада. Задните му врати се отвориха и отвътре изскочиха трима мъже. Всеки от тях носеше през рамо гранатомет.

Точно тогава Габриел видя трона, на който бе седял папата. Беше запратен настрани от първия взрив и се бе приземил нагоре с краката на стъпалата на базиликата. Изпод него се подаваше малка ръка със златен пръстен… ръкавът на бялото расо бе обагрен в кръв.

Алон погледна към Донати.

— Те имат гранатомети, Луиджи. Махни всички далеч от катедралата „Свети Петър“!

Габриел скочи от подиума и вдигна трона. Очите на Светия отец бяха затворени и той кървеше от няколко малки порезни рани. Когато се наведе и вдигна папата на ръце, до ушите му достигна характерното свистене на приближаващ се противотанков снаряд. Той извърна глава колкото да зърне как ракетата прелита над площада към базиликата. Миг по-късно бойната глава удари купола на Микеланджело и експлодира сред дъжд от огън, стъкла и камъни.

Габриел прикри папата от падащите отломки, после го вдигна и затича към Бронзовите врати. Преди да стигне прикритието на колонадата, втора ракета прелетя над площада. Тя удари фасадата на базиликата — точно под балюстрадата на Лоджията за благослов.