Даниъл Силва - Пратеникът

Габриел остана цяла седмица в безопасния апартамент близо до църквата „Тринита дей Монти“. Имаше моменти, когато му се струваше, че нищо от това не се е случило наистина. Но тогава излизаше на терасата и виждаше стърчащия над покривите на града купол на базиликата, разбит и почернял от огъня, сякаш Бог в момент на неодобрение или безразличие бе протегнал ръка и разрушил делото на своите деца. На реставратора Габриел му се искаше това да е само една картина, олющено платно, което може да оправи с шишенце безир и малко бои.

Траурният камбанен звън се увеличаваше с всеки изминал ден. В края на срядата — Черната сряда, както я кръстиха римските вестници — броят на жертвите беше шестстотин. В четвъртък беше шестстотин и петдесет, а до края на седмицата надхвърли седемстотин. Полковник Карл Брюнер от Папската швейцарска гвардия беше сред загиналите. Мъртъв беше и Лука Анджели, който се бори три дни със смъртта в клиниката „Джемели“, преди да изключат животоподдържащите системи. Папата даде последното причастие и остана край леглото на Анджели до смъртта му. Римската курия претърпя ужасни загуби. Сред жертвите бяха четирима кардинали, осем епископи и трима монсеньори. Погребенията им трябваше да се състоят в базиликата „Сан Джовани ди Латерано“, защото два дни след атентата международен екип от строителни инженери заключи, че в базиликата „Свети Петър“ е опасно да се влиза. Най-големият римски вестник — Ла Република , оповести новината, като отпечата на цяла страница снимка на разрушения купол, над която бе написана само една дума: ОБРЕЧЕНА.

Израелското правителство не участваше официално в разследването, но поради близостта си с Донати и папата Габриел скоро знаеше за атентата толкова, колкото и всеки разузнавач по света. Той събра повечето сведения на трапезата на Светия отец, където всяка вечер се хранеше с хората, водещи разследването: генерал Маркезе от карабинерите и Мартино Белано от италианските служби за сигурност. През по-голямата част от времето те говореха свободно пред него, а всичко, което премълчаваха, му предаваше Донати. На свой ред, Габриел предаваше цялата информация на булевард „Цар Саул“, което обясняваше защо Шамрон припира той да напусне Рим.

Четирийсет и осем часа след атентата италианците успяха да установят самоличността на всички, които бяха замесени в него. Обстрелът с гранатометите бе осъществен от четиричленен екип. Шофьорът на камиона беше тунизиец. Тримата мъже, които стреляха, бяха с йорданска националност и ветерани от въстанието в Ирак. И четиримата бяха убити от залп на карабинерите секунди след като изстреляха ракетите. Колкото до тримата мъже, които играха ролята на немски свещеници, само единият беше германец — млад студент от Хамбург, следващ инженерство, на име Манфред Цайглер. Вторият беше холандец от Ротердам, а третият — фламандско говорещ белгиец от Антверпен. И тримата бяха приели исляма и бяха участвали в антиамерикански и антиизраелски демонстрации. Макар че нямаше доказателство за това, Габриел подозираше, че са били вербувани от професор Али Масуди.

Използвайки записите на камерите за наблюдение и разказите на очевидци, ватиканските и италианските власти успяха да проследят последните моменти от живота на терористите. След като бяха допуснати във Ватикана от техен съмишленик , работещ в Бюрото за разрешителни, тримата мъже бяха отишли до кабинета на Ибрахим ал Бана близо до площад „Санта Марта“. На излизане оттам всеки носеше голямо дипломатическо куфарче. Както бе заподозрял Анджели, после те се бяха промъкнали в базиликата през страничен вход. Бяха влезли на площад „Свети Петър“ през Вратата на смъртта. Тази врата, както и останалите четири, които водеха от базиликата към площада, трябваше да е заключена. До края на първата седмица ватиканската полиция още не бе открила защо е оставена отворена.

Тялото на Ибрахим ал Бана беше идентифицирано три дни след като бе изкопано изпод отломките на жилищна сграда в квартал Трастевере. За момента истинската му връзка с атентата оставаше хипотетична. Кое е „Мюсюлманското братство“? Клон ли е на Ал Кайда, или е самата Ал Кайда под друго име? Кой е планирал и финансирал толкова сложна операция? Едно нещо обаче стана ясно веднага. Атаката над огнището на християнството възпламени отново световното движение джихад. В Техеран, Кайро и Бейрут се проведоха бурни улични тържества, а анализаторите от разузнавателните служби от Вашингтон до Лондон и Тел Авив веднага установиха рязко повишаване на терористичната активност и завербуването на нови терористи.