Даниъл Силва - Пратеникът

Стаята беше празна. „Не само празна“ — отбеляза наум Габриел. Беше изоставена. Нямаше книги или папки, нито химикалки или хвърчащи листове. В средата на бюрото лежеше само един пощенски плик. Анджели посегна към копчето на лампата, но Алон му извика да не го докосва, после избута италианеца в коридора. Извади химикалка от джоба на сакото си й я използва, за да провери дебелината на плика. Когато се увери, че той съдържа единствено хартия, взе го от бюрото и внимателно повдигна капачето. В плика имаше само един лист, сгънат на три. Писмото бе написано на ръка на арабски език.

„Ние обявяваме война на вас, кръстоносците, чрез разрушаването на вашия невернически храм на многобожието и смъртта на вашия така наречен първосвещеник, който е човек, а вие го тачите като бог. Това е вашето наказание за греховете ви в Ирак, «Абу Граиб» и залива Гуантанамо. Нашите атаки ще продължат, докато земята на Ирак не бъде освободена от американско робство, а Палестина — от лапите на евреите. Ние сме «Мюсюлманско братство». Няма друг Бог, освен Аллах и всички го възхваляват.“

Габриел се спусна тичешком по стълбите, а Анджели го следваше по петите.

— In nomine Patris et Filii et Spiritus Sancti. 18 18 В името на Отца и Сина и Светия Дух (лат.). — Б.пр.

Гласът на папата, усилен от микрофона, отекваше над площад „Свети Петър“ и по цялата Виа дела Кончилиационе.

Двайсет хиляди гласа отговориха:

— Амин.

Габриел и Лука Анджели пресякоха тичешком площад „Санта Марта“ и се втурнаха край външната стена на базиликата. Преди да стигнат до Арката с камбаните, Анджели зави надясно и влезе в Бюрото за разрешителни — главния контролно-пропускателен пункт за повечето посетители на Ватикана. Ако Ибрахим ал Бана бе вкарал още някого във Ватикана, документите щяха да са там. Габриел продължи към Арката с камбаните. Швейцарският гвардеец, който бе на пост там, се стресна при вида на тичащия към него мъж и насочи отбранително алебардата си при приближаването на Алон. После я вдигна, когато видя размаханата пред лицето му служебна карта.

— Дай ми пистолета си! — нареди му Габриел.

— Синьор?

— Дай ми пистолета си! — извика му Алон на немски.

Гвардеецът бръкна под многоцветната си ренесансова туника и извади супермодерен деветмилиметров зигзауер точно когато Лука Анджели се появи под свода на арката.

— В единайсет и половина Ал Бана е вкарал във Ватикана делегация от трима немски свещеници.

— Не са свещеници, Лука. Те са шахиди 19 19 Терористи самоубийци. — Б.пр. . Мъченици. — Габриел погледна към тълпата, която се бе събрала на площада. — Съмнявам се, че още са във Ватикана. Сега вероятно са навън, въоръжени с експлозиви и бог знае с какво още.

— А защо са влезли през Арката с камбаните?

— За да вземат бомбите си естествено. — Това беше ахилесовата пета в сигурността на Ватикана. Терористите я бяха открили чрез многократно наблюдение и бяха използвали инициативата за мир на Светия отец. — Ал Бана вероятно ги е внесъл тайно по време на престоя си и ги е съхранявал в своя кабинет. Шахидите са ги взели, след като са минали през контролно-пропускателния пункт, после са влезли на площада от някое място, където няма детектори за метал.

— Базиликата — каза Лука. — Може да са влезли в базиликата през страничния вход и да са излезли през някоя от предните врати. Може да сме се разминали с тях преди малко, без да имаме представа за това.

Габриел и Анджели прескочиха дървената ограда, която отделяше входа на Арката с камбаните от останалата част на площада, и се качиха на подиума. Внезапното им появяване предизвика шепот сред зрителите. Донати стоеше зад папата. Габриел отиде спокойно до него и му подаде бележката, която бе взел от кабинета на Ал Бана.

— Те са тук.

Монсеньор сведе поглед, видя арабския текст и вдигна очи към Алон.

— Открихме това в кабинета на Ибрахим ал Бана. В него пише, че ще разрушат базиликата и ще убият Светия отец. Трябва да го изведем от подиума. Веднага, Луиджи!

Донати погледна към множеството на площада: католически поклонници и сановници от цял свят, ученици в бели дрехи, групи от болни и стари хора, дошли да получат папската благословия. Светият отец седеше на пурпурния церемониален трон. По традиция, наследена от неговия предшественик, той поздравяваше поклонниците на родните им езици, като преминаваше бързо от един на друг.

— А какво ще правим с поклонниците? — попита Луиджи. — Как ще ги предпазим?