Даниъл Силва - Пратеникът

— Какво ще ми кажеш за проверката на биографичните данни на хората, които получават тази работа?

— Работните места са така привлекателни и толкова ограничени, че почти винаги се заемат от някой роднина, така че проверката на биографичните данни е съвсем повърхностна.

— Точно от това се страхувах — рече Алон. — А какво ще кажеш за хората като мен? Тези с временните пропуски?

— Питаш ме колко са? — Донати вдигна рамене. — Бих казал, че във всеки един момент има няколкостотин души с временен достъп до Ватикана.

— Как работи системата?

— Обикновено те са назначени като помощен персонал или професионални консултанти в някои от различните папски съвети или комисии. Префектът или някой помощник-секретар гарантира за дадения човек и Службата за сигурност издава пропуска.

— Службата за сигурност пази ли всички документи?

— Разбира се.

Габриел вдигна слушалката на телефона и я подаде на Донати.

Изминаха двайсет минути, преди телефонът на Донати да иззвъни. Той изслуша мълчаливо съобщението, остави слушалката и погледна към Алон, който стоеше до прозореца с изглед към площада и наблюдаваше прииждащите тълпи.

— Сега започват да обработват документите.

— Започват?

— Това изисква разрешение от началника. Той беше на съвещание. Ще бъдат готови след петнайсет минути.

Габриел погледна часовника си. Наближаваше десет и половина.

— Преместете аудиенцията вътре.

— Светият отец не иска и да чуе за това. — Луиджи отиде при Алон до прозореца. — Освен това е твърде късно. Гостите започнаха да пристигат.

Настаниха го в миниатюрна стаичка с опушен прозорец, гледащ към двора „Белведере“, и му предоставиха младолик бивш карабинер на име Лука Анджели, който да носи папките. Той ограничи търсенето си само до мирските служители. Дори и Габриел, който бе безкрайно недоверчив, не можеше да си представи сценарий, при който да бъде вербуван — съзнателно или не — католически свещеник за каузата на Ал Кайда. Изключи от списъка си и членовете на швейцарската гвардия и охранителната служба. В охранителната служба влизаха главно бивши карабинери или полицаи. Колкото до гвардейците — те произхождаха само от католически семейства от Швейцария и повечето идваха от немско- и френскоговорещите кантони в планинското сърце на страната, които едва ли бяха крепост на ислямския екстремизъм.

Започна със светските служители на Ватикана. За да ограничи параметрите на търсенето си, прегледа единствено папките на онези, които бяха наети през последните пет години. Само това му отне почти трийсет минути. Като приключи, отдели настрана половин дузина папки за по-нататъшно проучване — на продавач във ватиканската аптека, на един градинар, на двама складови работници от супермаркета „Анона“, на пазач във ватиканския музей и на жена, която работеше в един от сувенирните магазини — и върна останалите на Анджели.

Следващите папки, които му донесе Лука, бяха на светските служители към различните конгрегации на Римската курия. Конгрегациите бяха нещо като еквивалент на правителствените министерства и се занимаваха с главните области на църковното управление: доктрината, вярата, духовенството, светците и католическото образование. Всяка конгрегация се ръководеше от кардинал, а под него стояха няколко епископи и монсеньори. Габриел прегледа папките на канцеларските служители и помощния персонал на всяка от деветте конгрегации и като не откри нищо интересно, ги върна на Анджели.

— Какво остана?

— Папските комисии и съвети — отговори Лука. — И другите служби.

— Другите служби?

— Администрацията на имотите на Светия престол, префектурата на финансите на Светия престол…

— Схванах — прекъсна го Алон. — Колко са папките?

Анджели вдигна ръце, за да покаже, че купчината папки надхвърля трийсет сантиметра. Габриел погледна часовника си: беше единайсет и половина.

— Донеси ги.

Лука донесе първо тези на папските комисии. Алон отдели още две папки за повторно преглеждане — на консултант към Комисията за свещена археология и на аржентински учен, прикрепен към Папската комисия по въпросите за Латинска Америка. Върна останалите на помощника си и пак погледна часовника: 11,45. Беше обещал на Донати, че ще охранява папата на площада по време на общата аудиенция по обяд. Имаше време само за още няколко папки.

— Пропусни финансовия отдел — каза на Анджели. — Донеси ми папките на папските съвети.