Даниъл Силва - Пратеникът

— Какво искаш да направя, Луиджи?

— Оставям това в твоите способни ръце. Свърши си обичайната работа. Ако видиш проблем, заеми се с него.

— С какви правомощия?

— С моите — отвърна решително Донати. Бръкна в джоба на расото си и извади ламинирана карта, която подаде на Алон. Беше карта за самоличност от Службата за сигурност на Ватикана. — Тя ще ти даде достъп навсякъде във Ватикана, освен до Тайните архиви, разбира се. Страхувам се, че не можем да те оставим да тършуваш там.

— Вече съм го правил — каза Габриел, после мушна картата в джоба на якето си и излезе на улицата. Донати изчака до портата „Санта Анна“, докато той изчезна в тъмнината, след това се обърна и се отправи обратно към площада. Едва по-късно си даде сметка, че тихо мълвеше думите на „Аве Мария“.

Габриел пресече река Тибър по моста Умберто. На отсрещния бряг зави наляво и тръгна към Пиаца ди Спаня. Площадът беше пуст и Испанските стъпала 15 15 Монументална стълба от 138 стъпала, която се намира между площад „Пиаца ди Спаня“ и църквата „Тринита дей Монти“. — Б.пр. блестяха като полирано дърво под светлината на лампите. На двайсет и осмото стъпало седеше девойка. Косата й беше като тази на Киара и за момент Габриел си помисли, че може наистина да е тя. Ала като се изкачи по-нагоре, видя, че е Нурит — намусена куриерка от римската централа на Службата. Тя му даде ключа за тайната квартира и на иврит му каза, че зад консервите със супа в кухненския килер ще намери заредена берета и резервен пълнител.

Той изкачи останалата част от стъпалата до църквата „Тринита дей Монти“. Жилищната кооперация се намираше на по-малко от петдесет метра от нея, на Виа Грегориана. Квартирата включваше две спални и малка тераса. Габриел измъкна беретата от килера и отиде в по-голямата спалня. Като всички телефони в безопасните квартири, и този нямаше звънец, а само червена лампичка, която сигнализира за обажданията отвън. Излегнат на леглото, както си беше с дрехите, които бе облякъл за срещата с министър-председателя, Габриел вдигна слушалката и набра един номер във Венеция. Отсреща се обади женски глас. „Кой е?“ — попита на италиански. После, като не получи отговор, изруга тихо и затръшна телефона толкова силно, че Габриел дръпна слушалката от ухото си, преди да я постави внимателно върху вилката.

Съблече се, отпусна глава на възглавницата, но когато вече потъваше в съня, стаята внезапно бе осветена от мълния. Габриел инстинктивно започна да брои кога ще прозвучи гръмотевицата. Пред очите му изникна образът на мършаво чернокосо момче със зелени като изумруд очи, което гонеше светкавици в хълмовете край Назарет. Гърмът изтрещя и разтърси сградата.

Последваха още гръмотевици и дъждът затропа по прозореца на спалнята. Той се опита да заспи, но не можа. Светна нощната лампа, отвори папката със снимките, свалени от лаптопа на Али Масуди, и бавно започна да ги разглежда, запечатвайки всяка от тях в паметта си. След час загаси лампата и в ума си отново прегледа снимките. Над Арката с камбаните на църквата светна мълния. Габриел затвори очи и взе да брои.

На зазоряване дъждът спря. Габриел напусна рано безопасния апартамент и се отправи към Ватикана по пустите улици. Като пресичаше реката, над пиниите на върха на хълма Яникулум се бе разстлала пепеляворозова светлина, но площад „Свети Петър“ тънеше в сянка и лампите под колонадата още светеха. Кафенето, недалеч от входа на Ватиканския пресцентър, бе отворено. Габриел изпи две чаши капучино на маса на тротоара и прочете сутрешните вестници. Изглежда, никой от римските всекидневници не знаеше, че предния ден личният секретар на папата е направил кратко посещение в Йерусалим или че предишната нощ шефовете на сигурността на Ватикана и Италия се бяха събрали в трапезарията на папата, за да обсъдят терористична заплаха срещу живота на Светия отец.

Към осем часа на площад „Свети Петър“ започна подготовката за общата аудиенция. Екипите от ватикански работници нареждаха сгъваеми столове и временни метални бариери на еспланадата пред базиликата, а персоналът по охраната поставяше детектори за метал по протежение на колонадата. Габриел напусна кафенето и застана до стоманеното ограждение, което разделяше територията на Светия престол от земите на Италия. Нарочно започна да се държи напрегнато, няколко пъти погледна часовника си и отдели специално внимание на поставянето на детекторите. Накратко, симулираше държание, за което карабинерите, охранителите и ватиканските полицаи трябваше да следят. Изминаха десет минути, преди един униформен карабинер да се приближи до него и да поиска да се легитимира. На отличен италиански Габриел го информира, че е прикрепен към ватиканската Служба за сигурност.