Даниъл Силва - Пратеникът

Лука се върна след минута с петнайсетсантиметрова купчина кафяви папки. Габриел ги прегледа по реда, по който му ги подаваше Анджели: Папският съвет за миряните, Папският съвет за подкрепа на християнското единство, Папският съвет за семейството, Папският съвет за правосъдие и мир, Папският съвет за преселниците и странстващите хора, Папският съвет за законодателните текстове.

Папският съвет за диалог между религиите…

Габриел вдигна ръка. Беше открил това, което търсеше.

Той чете известно време, после рязко вдигна очи.

— Този човек наистина ли има достъп до Ватикана?

Анджели наведе слабото си тяло и погледна над рамото на Габриел.

— Професор Ибрахим ал Бана? Той е тук повече от година.

— С какво се занимава?

— Член е на специалната комисия, която търси начини за подобряване връзките между християнския и ислямския свят. Тя се състои от дванайсет души — общоцърковен екип от шестима християнски и шестима ислямски учени, които представляват различните ислямски секти и университети по ислямско право. Ибрахим ал Бана е професор по ислямско право в университета „Ал Азхар“ в Кайро. Той е също така един от най-уважаваните учени по ханафи 16 16 Разновидност на исляма, която е по-отворена за другите религии. — Б.пр. в света. Ханафи ислямът преобладава сред…

— … мюсюлманите сунити — натъртено довърши изречението му Габриел. — Не знаеш ли, че „Ал Азхар“ е развъдник на ислямската агресия? Той е напълно превзет от силите на Ал Кайда и „Мюсюлманско братство“.

— Той е и един от най-старите и престижни университети по ислямска теология и ислямско право в света. Професор Ал Бана беше избран за този пост заради своите умерени възгледи. Той се е срещал няколко пъти лично със Светия отец. В два от случаите двамата бяха съвсем сами.

— Къде се събира комисията?

— Кабинетът на професор Ал Бана се намира в сградата близо до площад „Санта Марта“, недалеч от Арката с камбаните.

Габриел погледна часовника си. Беше дванайсет без пет. Нямаше начин да говори с Донати. Той вече беше долу с папата, подготвяйки се да излезе на площада. Спомни си инструкциите, които му беше дал предишната вечер на Виа Белведере: Свърши си обичайната работа. Ако видиш проблем, заеми се с него. Алон стана от стола и погледна към Анджели.

— Искам да говоря с имама.

Лука се поколеба.

— Инициативата е много важна за Светия отец. Ако повдигнете обвинение срещу професор Ал Бана без основателна причина, той много ще се засегне и работата на комисията ще бъде изложена на риск.

— По-добре един ядосан имам, отколкото мъртъв папа. Кой е най-краткият път до площад „Санта Марта“?

— Ще минем напряко през базиликата — отговори Лука.

Те минаха през галерията, водеща от Скала Реджа до параклиса на Светото причастие, после пресякоха по диагонал просторния неф 17 17 Главният кораб на църква. — Б.пр. . Под паметника на Александър VII имаше врата, която водеше към площад „Санта Марта“. Когато излязоха на дневна светлина, от площад „Свети Петър“ се разнесоха бурни аплодисменти. Папата бе пристигнал за общата аудиенция. Анджели преведе Габриел през малкия площад и го въведе в мрачна на вид административна сграда в бароков стил. Във фоайето зад портиерската маса седеше неподвижно една монахиня. Тя изгледа неодобрително Габриел и Анджели, когато се втурнаха вътре.

— Ибрахим ал Бана? — попита направо Лука Анджели.

Монахинята примигна два пъти.

— Стая четиристотин и дванайсет.

Те се заизкачваха по стълбите, като Анджели вървеше напред, а Алон го следваше по петите. Когато откъм площада се разнесе втора вълна от аплодисменти, Габриел сръга Лука в ребрата и ватиканският охранител се заизкачва, като вземаше по две стъпала наведнъж. Като пристигнаха пред стая 412, вратата беше затворена. Габриел посегна към дръжката, но Лука задържа ръката му и почука отривисто, но учтиво.

— Професор Ал Бана? Професор Ал Бана? Тук ли сте?

Когато никой не отговори, Алон бутна Анджели настрана и разгледа старата ключалка. С тънкото метално лостче, което държеше в портфейла си, той можеше да я отключи за секунди, но новите одобрителни аплодисменти от площада му напомниха, че няма време. Хвана дръжката с две ръце и удари с рамо вратата. Тя не помръдна. Блъсна я втори път, после трети. На четвъртия опит Анджели се присъедини към него. Дървената каса се сцепи и двамата политнаха навътре.