Даниъл Силва - Московска афера

Хората от френските служби действаха на родна земя и бяха склонни да вярват на слуховете, които се разнасяха в кафенетата и баровете. Според един от тези слухове, Иван възнамерявал да обяви вилата за продан и след това да излезе в открито море, където да излекува наранената си гордост. Според друг слух, той планирал да се разведе с Елена по руски обичай и да я зареже да проси копейки в московското метро. Говореше се също, че я е насинил цялата от бой. Други твърдяха, че е упоил жена си и я е изпратил с кораб в Сибир. Шушукаше се дори, че я е убил с голи ръце и хвърлил тялото някъде високо в Приморските Алпи. На всички тези предположения обаче беше сложен край, когато Елена бе забелязана да се разхожда по улица „Гамбета“ по залез-слънце без никакви видими следи от физическа или емоционална травма. Била без Иван, но за сметка на това я придружавали цял куп телохранители. Един агент на Френската служба за сигурност нарече охраната й „президентска“.

В малкия апартамент в шестнадесети парижки арондисман събитията на юг бяха приети като потвърждение, че фазата на операцията, наречена „малката лъжа прикрива голямата“, е преминала като по ноти. До този момент, без знанието на съседите, в апартамента бе кипяла интензивна, но безшумна дейност. По стените бяха залепени шпионски снимки и доклади, имаше едромащабна карта на Москва със знаменца, карфици и маркирани с червено маршрути, както и черна дъска, изписана на иврит с елегантния почерк на Габриел. В началото на подготовката Шамрон изглеждаше доволен да играе ролята на съветник в сянка. Но колкото повече наближаваше операцията, толкова по-нетърпелив ставаше и накрая започна да налага мнението си по начин, който би предизвикал негодувание у всеки друг, освен у Габриел и Узи Навот. Те му бяха като синове и бяха свикнали с войнствените му изблици. Слушаха го, вместо да си запушват ушите с ръце, и приемаха съвети, които други агенти биха отхвърлили от най-обикновена гордост. Но преди всичко, мислеше си Ейдриън Картър, те несъмнено се радваха на възможността да работят още веднъж рамо до рамо с жива легенда като Шамрон. Така се чувстваше и самият Картър.

През по-голяма част от времето стояха затворени в апартамента, но веднъж дневно Габриел извеждаше Ари на разходка по алеите на Булонския лес. Големите летни горещини вече бяха преминали и августовските следобеди бяха меки и приятни. Алон молеше Стареца да не пуши, но всичко бе напразно. Безуспешни бяха и увещанията да отклони вниманието си поне за миг от многобройните детайли на операцията. Докато седяха сами в парка, той споделяше с Габриел неща, които не смееше да каже пред Навот и останалите членове на екипа. Своите постоянни тревоги. Въпросите без отговор и съмненията. Дори страховете си. Когато излязоха за последен път на разходка, Шамрон беше унил и разсеян. В парка Багател 55 55 Най-известният парк за рози в Париж. Намира се в западния край на Булонския лес. — Б.пр. говореше неща, каквито никога не бе изричал в навечерието на операция, говореше за възможността от провал.

— Трябва да се подготвиш за възможността Елена да не излезе от онази сграда. Дай й пет минути над определеното време. Но ако не излезе, значи е била заловена. А ако е била заловена, можеш да бъдеш сигурен, че Аркадий Медведев и наемниците му ще се втурнат да търсят съучастници. Ако, не дай боже, тя попадне в ръцете им, не можем да направим нищо, за да я спасим. Дори не помисляй да влезеш в сградата след нея. Помни, на първо място е собствената ти безопасност, както и безопасността на екипа ти.

Габриел крачеше мълчаливо с ръце в джобовете и гледаше в краката си. Ари продължаваше да говори и гласът му звучеше като бумтенето на далечни барабани:

— Иван и съюзниците му от ФСБ те оставиха да напуснеш Русия жив, но бъди сигурен, че това няма да се повтори. Играй по Московските правила и не забравяй Единайсетата заповед. Не се оставяй да те хванат, Габриел, дори и ако за целта се наложи да зарежеш Елена Харкова. Ако не излезе навреме от онази сграда, се махни оттам. Разбра ли?

— Разбрах.

Шамрон спря да крачи и сграбчи между дланите си лицето на Алон, като го стисна с изненадваща сила.

— Веднъж съсипах живота ти, Габриел, и няма да позволя това да се случи отново. Ако нещо се обърка, отиди на летището и се качи на онзи самолет.

Те се върнаха мълчаливо в апартамента под гаснещата светлина на късния следобед. Алон погледна ръчния си часовник. Беше почти пет часът. Операцията щеше да започне всеки момент. Вече дори Шамрон не можеше да я спре.