Даниъл Силва - Московска афера

— Нямаше време да се допитам до моите началници. Иван вилнееше из Сен Тропе и я търсеше.

— И какво ще направи той според теб, ако отведеш Елена и децата? Ще развее бяло знаме и ще се предаде? — Шамрон отговори сам на въпроса си, като поклати леко плешивата си глава. — Иван Харков е влиятелен човек с влиятелни приятели. Дори да успееш по някакъв начин да измъкнеш Елена и онези компютърни дискове, а това според мен е съмнително, Иван ще си отмъсти, и то здравата. Всички дипломати ще бъдат прогонени. Политическите отношения между Русия и Запада, които и бездруго са обтегнати, ще охладнеят още повече. Ще има и финансови последици — последици, от които Западът не се нуждае в момент на глобална икономическа несигурност.

— Дипломатически санкции ? Нима е имало случай, в който великият Ари Шамрон се е отказал да постъпи правилно поради заплаха от дипломатически санкции?

— Случвало се е повече пъти, отколкото си мислиш. Но аз не се притеснявам само защото дипломатите могат да бъдат изгонени. Иван Харков е доказал, че е жесток човек, и ако му отнемеш жената и децата, отмъщението ще е жестоко. Той разполага с някои от най-опасните оръжия в света, както и с ядрени, биологични и химически бойни вещества. Не е нужно въображение, за да допуснеш, че Иван и други главорези — бивши служители на КГБ — могат да предоставят тези оръжия на нашите врагове.

— Те вече са го направили — каза Габриел. — В противен случай сега нямаше да сме тук.

— Ами ако разпръснат няколко ампули с полоний близо до Тел Авив? И ако в резултат на това загинат няколко хиляди невинни хора? Тогава какво ще кажеш?

— Ще кажа, че сме длъжни да се погрижим това никога да не се случва. И ще ти припомня собствените ти думи: че нашите решения трябва да бъдат диктувани не от страха, а от сигурността на Израел в дългосрочен план. Нали не намекваш, че е против интересите ни да изиграем Иван Харков? Той има повече кръв по ръцете си от „Хизбула“, „Хамас“ и Ал Кайда, взети заедно. И управлява малкия си магазин на ужасите с щедрата благословия, съдействие и защита на Кремъл. Нека руснаците да ни наложат дипломатическите си санкции. След това ще им го върнем, и то така, че да ги заболи.

Шамрон мушна цигара в ъгълчето на устата си и я запали със старата си „Зипо“. Габриел се обърна към Навот и Картър. Те гледаха настрани, сякаш бяха станали неволни свидетели на семейна свада.

— Да не си решил да започнеш нова Студена война? — Ари издуха дим към тавана. — Защото оставам с точно такова впечатление.

— Руснаците вече са я започнали. А ако Иван Харков желае да се съюзи с останалите психопати, които искат да ни навредят, нека го направи.

— Иван няма да подгони само Израел. Ще подгони теб и всички, на които държиш. — До този момент бяха разговаряли на английски заради Ейдриън Картър. Сега Шамрон премина на иврит и понижи глас с няколко децибела: — Наистина ли искаш това на този етап от живота си, синко? Още един заклет враг, който желае смъртта ти?

— Мога да се грижа за себе си.

— Ами новата ти съпруга? Можеш ли да се грижиш и за нея? Всеки ден и всяка секунда? — Ари се огледа театрално. — Не е ли това мястото, където доведе Леа след бомбения атентат на Лионската гара? — Окуражен от мълчанието на Габриел, той продължи: — Палестинците успяха да се доберат до жена ти не веднъж, а два пъти, Габриел: първо във Виена, а петнайсет години по-късно — в психиатричната клиника в Англия, където я скри. Палестинците са добри, но са просто хлапаци в сравнение с руснаците. По-добре помисли върху това, преди да обявиш истинска война на Иван Харков.

Уверен, че го е убедил в правотата си, Шамрон остави цигарата в пепелника и взе чашата и чинийката. В големите му, изпъстрени с петна ръце те приличаха на играчки от детски чаен сервиз.

— Ами Айхман? — попита тихо Алон. Каза го на иврит, но при споменаването на името на убиеца Ейдриън Картър надигна леко глава — като студент, който се събужда от дрямка по време на скучна лекция.

— Какво за Айхман? — попита на свой ред Ари.

— Замисли ли се за дипломатическите последствия, преди да го отвлечеш от онази автобусна спирка в Аржентина?

— Разбира се. Всъщност разисквахме надълго и нашироко дали да го отвлечем. Опасявахме се, че светът ще ни заклейми като престъпници и похитители. Страхувахме се, че ще има тежки последици, на които младата ни и уязвима държава не беше готова да устои.

— Но в края на краищата сте отвлекли онова копеле. Направили сте го, защото е било правилно, Ари. Защото е трябвало да направите точно това.