Даниъл Силва - Московска афера

Когато Алон приключи изложението на плана си, пръв проговори Картър. Направи го, след като удари лулата си в ръба на пепелника — като съдия, който се опитва да въдвори ред в съдебната зала.

— Никога не съм смятал, че познавам добре французите, но като се има предвид последната ни среща, сигурен съм, че ще ти сътрудничат. — Той хвърли извинителен поглед на Шамрон, който ненавиждаше употребата на американски спортни метафори 54 54 Игра на думи; на английски изразът за „сътруднича“: to play ball , буквално означава „играя с топката“. — Б.пр. , когато обсъждаха деликатните подробности на дадена операция. — Френските закони дават големи правомощия на службите за сигурност, особено когато си имат работа с чужденци. А французите никога не са се колебали да изопачат тези закони още малко, стига да им е угодно.

— Не ми харесва оперативната работа с френските служби — изсумтя Шамрон. — Те ме дразнят.

— Ще се нагърбя доброволно с тази операция, Ари. Благодарение на Габриел, с французите сме в що-годе добри отношения.

Шамрон погледна към Алон.

— Предполагам, че е безсмислено да питам кой ще изиграе ролята на придружител на Елена.

— Тя няма да го направи, ако не отида с нея.

— Защо ли си знаех, че ще ми отговориш така?

Картър пълнеше бавно лулата си.

— Габриел може да влезе с американския си паспорт. Руснаците няма да посмеят да го пипнат.

— Зависи за кои руснаци говориш, Ейдриън. Има най-различни. Има обикновени главорези от ФСБ — като онези, на които Габриел попадна в Лубянка. Има и частни главорези, които работят за хора като Иван. Съмнявам се, че някакъв паспорт би могъл да ги спре, пък бил той и американски.

Шамрон премести погледа си върху Алон.

— Трябва ли да ти напомням, Габриел, че твоят приятел Сергей ни даде ясно да разберем, че знаят много добре кой си и какво ще се случи, ако някога стъпиш отново в Русия?

— Просто ще се поразходя. Елена ще свърши работата. Всичко, което трябва да направи, е да влезе в Дома на крайбрежната улица, да вземе документите на Иван и да излезе оттам.

— Какво ли би могло да се обърка в план като този? — попита язвително Ари, без да се обръща към никого конкретно. — Колко от храбрите ти колеги смяташ да въвлечеш в тази авантюра?

Алон изреди списък с имена.

— Можем да ги изпратим там като служители на „Ел Ал“. А когато всичко приключи, ще излетим заедно от Москва.

Ейдриън Картър, който разпалваше напълнената отново лула, кимна вглъбено. Шамрон беше заел отново будистката си поза и се взираше в Навот, който, на свой ред, също го гледаше втренчено.

— Ще ни трябва одобрението на премиера — заяви Ари.

— Премиерът ще направи каквото му кажеш — рече Габриел. — Винаги го прави.

— И Бог да ни е на помощ, ако го забъркаме в нов скандал. — Шамрон премести бързо погледа си от Навот към Алон и обратно. — Сами ли ще се погрижите за операцията, момчета, или искате да е под надзора на някой по-възрастен? На практика вече съм го правил веднъж-дваж.

— Ще се радваме да ни помогнеш — каза Узи. — Сигурен ли си, че Геула няма да има нищо против?

— Геула? — Ари сви рамене. — Мисля, че ще се зарадва да остане няколко дни сама. Може да ви е трудно да го повярвате, но животът с мен не е много лесен.

Габриел и Узи моментално избухнаха в смях. Ейдриън Картър захапа здраво мундщука на лулата си, за да устои на импулса да се присъедини към тях, но след няколко секунди и той се преви о две.

— Забавлявайте се за моя сметка — промърмори Шамрон. — Един ден и вие ще остареете.

Сериозното планиране започна следващата сутрин, когато Ейдриън Картър се завърна в правителствената резиденция на авеню „Виктор Юго“. Както очакваше Картър, преговорите преминаха гладко и до вечерта Френската служба за вътрешна сигурност вече официално беше поела контрол над наблюдението на Харков. Хората на Габриел, изтощени от продължилото близо две седмици постоянно дежурство, заминаха незабавно за Париж — всички, освен Дина Сарид, която остана във вилата в Гасен, за да играе ролята на негови очи и уши в Южна Франция.

Скоро не само Френската служба за сигурност, но и почти всички в Сен Тропе разбраха, че над Вила Солей е спуснат покров. Край обширния басейн вече нямаше гости, нямаше алкохолни партита на борда на „Октомври“ и името Харков вече не красеше табелките за резервация в изисканите ресторанти в Сен Тропе. Всъщност през първите три дни от наблюдението на французите Иван и Елена не се появиха никакви. Само децата — Анна и Николай, се осмелиха да се покажат извън стените на вилата: веднъж, за да посетят карнавала в покрайнините на града, и още веднъж, за да посетят плажа Пампелон, където прекараха два нещастни часа в компанията на Соня и почернелите от слънцето руски телохранители, след което поискаха да ги върнат обратно у дома.