Даниъл Силва - Московска афера

— Направихме го, защото нямахме друг избор, Габриел. Ако бяхме поискали да го екстрадират, аржентинците щяха да ни откажат и да го предупредят. И щяхме да го изгубим завинаги.

— Защото полицията и службите за сигурност са го защитавали?

— Точно така.

— Както ФСБ и Кремъл защитават Иван.

— Иван Харков не е Адолф Айхман. Мисля, че не е нужно да ти обяснявам разликата. Изгубих семейството си заради Айхман и нацистите. Ти също. Майка ти е прекарала войната в Биркенау и носеше белезите от него до края на живота си. Сега ги носиш ти.

— Кажи го на хилядите, които умряха във войните, водени с оръжията на Иван.

— Ще ти издам една малка тайна, Габриел. Ако днес Иван спре да продава оръжия на войнолюбците, утре ще започне да го прави някой друг. — Шамрон махна с ръка по посока на Картър. — Кой знае? Може би това ще бъде твоят добър приятел Ейдриън. Той и правителството му засипват с оръжия Третия свят всеки път, когато им е изгодно. А и ние самите сме продавали оръжия на много неприятни клиенти.

— Поздравления, Ари.

— За какво?

— Че стигна дъното — отговори Алон. — Току-що сравни държавата ни с най-лошия човек в света само за да спечелиш един спор.

Габриел видя, че съпротивата на Шамрон започва да отслабва. И реши да се възползва от преимуществото си, преди старият воин да е укрепил защитата си.

— Ще го направя, Ари, но не мога без твоята подкрепа. — Той замълча, после добави: — Без помощта ти.

— Кой стигна до дъното сега?

— Учил съм се от най-добрия.

Шамрон загаси цигарата си и се вгледа в Алон през виещия се дим.

— Замислял ли си се над въпроса къде ще я настаниш?

— Мислех да я настаня в апартамента на улица „Наркис“ при мен и Киара, но наистина нямаме достатъчно място за нея и децата.

Намръщеното изражение на Ари му показа, че шегата изобщо не му се е сторила забавна.

— Невъзможно е да се засели в Израел. Когато Русия най-накрая позволи на евреите си да имигрират в Израел, голям брой руснаци, които не са евреи, се промъкнаха в страната заедно с тях, в това число някои от най-важните фигури в организираната престъпност. Бъди сигурен, че всеки от тези твои добри сънародници ще бъде щастлив да убие Елена заради Иван.

— Изобщо не съм възнамерявал да я държа в Израел, Ари. Ще й се наложи да отиде в Америка.

— Ще я оставиш в ръцете на Ейдриън? Това ли възнамеряваш? Тук не става дума за заселването на някой полковник от КГБ, свикнал да живее с правителствена заплата. Елена Харкова е ужасно богата жена. Тя е свикнала на такъв начин на живот, за който малцина от нас могат да си мечтаят. Елена ще се превърне в проблем. Повечето политически бежанци се превръщат в такъв.

Шамрон погледна към Ейдриън за потвърждение, но Картър знаеше, че не е разумно да се намесва в семейна кавга, затова запази благоразумно мълчание. Ари свали очилата си и започна машинално да лъска стъклата им в предницата на ризата си.

— В момента дългосрочното емоционално благополучие на Елена и децата й е най-малкият ти проблем. Първото нещо, което трябва да направиш, е да измислиш как да я върнеш в Русия сама , без да събудиш подозренията на Иван.

Габриел сложи на масата за кафе един пощенски плик.

— Какво е това? — попита Ари.

— Билетът на Елена за Москва.

Шамрон си сложи отново очилата и извади писмото от плика. Прочете го без проблеми: руският беше един от многото езици, които владееше. Когато свърши, върна внимателно листа в плика, сякаш се страхуваше да не остави отпечатъци.

— Това е добре като за начало, Габриел, но след това? Как ще я вкараш в онзи апартамент, без частната охранителна служба на Иван да вдигне тревога? Как ще я изведеш от страната, след като открадне онези дискове? И как ще отвлечеш вниманието на Иван, за да вземеш децата?

Алон се усмихна.

— Ще откраднем самолета му.

Шамрон пусна писмото на Елена върху масата.

— Слушам те, синко.

Не след дълго Ари се поддаде на магията на Габриел. Седеше неподвижно на стола си, подпухналите му очи бяха притворени, големите му ръце бяха скръстени на гърдите. Ейдриън Картър седеше до него, а лицето му все така приличаше на непроницаема маска. Неспособен да се защити от дима на Шамрон, той бе решил да задими на свой ред стаята и в момента пафкаше ритмично лулата си, от която се носеше мирис на изгорели листа и мокри кучета. Габриел и Узи седяха рамо до рамо на дивана като развълнувани младежи. Навот разтриваше зачервеното място в основата на носа си, където го бяха притискали очилата, избрани от Бела.