Даниъл Силва - Московска афера

— Какво мислите за него?

Въпросът беше зададен на руски. Елена се обърна и видя Михаил, който стоеше пред отворените френски врати с ръце в джобовете и вдигнати на челото слънчеви очила.

— Забележителен човек — отговори тя. — Къде изчезна?

Михаил се престори, че не е чул въпроса й.

— Можете да му имате доверие, Елена. Можете да му поверите живота си. И живота на децата си. — Той протегна ръка. — Трябва да ви покажа някои неща, преди да си тръгнем.

Тя го последва във вътрешността на вилата. И откри, че в нейно отсъствие върху грубата дървена маса е било поднесено истинско пиршество за влюбени. Когато Михаил проговори отново, гласът му звучеше интимно:

— Обядвали сме, Елена. Когато сме пристигнали, обядът ни е очаквал на тази маса. Запомнете го, Елена. Запомнете добре как изглежда.

— Кога сме обядвали? Преди или след?

— Преди — каза той с лека усмивка на възхищение. — Отначало сте били нервна. Не сте били сигурна, че искате да стигнете докрай. После и двамата сме се отпуснали. Яли сме хубава храна. Пили сме хубаво вино. Розето е помогнало за останалото. — Вдигна бутилката от кофичката с лед. — От Бандол е. Много изстудено. Такова, каквото го обичате. — Той напълни една чаша и й я подаде. — Пийнете още малко, Елена. Дъхът ви трябва да мирише на вино, когато се приберете.

Тя прие чашата и я повдигна към устните си.

— Има още нещо, което трябва да видите — каза й Михаил. — Елате с мен, ако обичате.

Заведе я в по-голямата от двете спални и я накара да седне върху неоправеното легло. След това й нареди да се опита да запомни всичко в стаята. Украсеният с дърворезба скрин. Ракитовият люлеещ се стол. Овехтелите пердета на единствения прозорец. Двете избелели репродукции на картини на Моне, закачени от двете страни на вратата на банята.

— Бил съм безупречен джентълмен. Бил съм всичко, на което сте се надявали, и дори повече. Не съм проявил егоизъм. Отгатвал съм всяко ваше желание. Правили сме любов два пъти. Искал съм да се любим и трети път, но започнало да става късно, а вие сте били уморена.

— Надявам се, че не съм ви разочаровала.

— Точно обратното.

Той влезе в банята и светна лампата, после я подкани с жест да го последва. Беше толкова тясно, че едва се побраха. Когато заговори, раменете им се докоснаха.

— Когато сме приключили, сте взели душ. Затова не миришете на секс. Моля ви, направете го, Елена. Трябва да ви върнем у дома при съпруга ви.

— Да направя какво?

— Да си вземете душ, разбира се.

— Истински душ?

— Да.

— Но ние реално не сме правили секс.

— Разбира се, че сме. При това два пъти. Исках да го направим и трети път, но стана късно. Влезте под душа, Елена. Намокрете си малко косата. Размажете си грима. Изтъркайте си добре лицето, сякаш са ви целували. И използвайте сапун. Важно е да миришете на неизползван от вас сапун, когато се приберете у дома.

Михаил завъртя кранчетата и излезе мълчаливо от банята. Елена се съблече и застана гола под водните струи.

Беше онова време на деня, което Жан-Люк харесваше най-много: затишието между обяд и вечеря, когато пиеше пастис и спокойно подготвяше плана за вечерта. Той плъзна поглед по списъка с резервации и видя, че ги очаква тежка нощ: американски рапър с антураж от десет души, френски политик в немилост и новата му, почти невръстна съпруга, петролен шейх от Дубай или Абу Даби — винаги бъркаше двете емирства, и съмнителен италиански бизнесмен, който бе дошъл в Сен Тропе, защото имаше неприятности със закона. В момента обаче ресторант „Гран Жозеф“ беше спокойно море от лен, кристал и сребро, обезпокоявано единствено от присъствието на двойка млади испанци, които пиеха кротко в другия край на бара. И червеното „Ауди“ кабриолет, паркирано точно пред входа в нарушение на дългогодишния правилник за движение в града, да не говорим за безбройните наредби, издадени от самия Жозеф.

Жан-Люк отпи от чашата с пастис и огледа по-добре двамата в колата. Мъжът зад волана беше малко над трийсетте и носеше задължителните италиански слънчеви очила. Имаше привлекателни славянски черти и изглеждаше доста доволен от себе си. До него седеше жена, няколко години по-възрастна, но не по-малко привлекателна. Тъмната й коса беше събрана в небрежен кок. Роклята й беше измачкана, сякаш бе спала с нея. Любовници, реши Жан-Люк. Без никакво съмнение. Нещо повече — беше сигурен, че ги е виждал скоро в ресторанта. Рано или късно щеше да се сети за имената им. Винаги се сещаше. Така беше устроена паметта му.