Даниъл Силва - Московска афера

— Стрелите на Аллах са истински — каза Картър. — Някой трябва да съобщи това в Белия дом. Веднага.

Двамата излязоха на терасата. Беше малка, отрупана със саксии, в които растяха билки и цветя, и тънеше в сянката на две пинии. Пред терасата имаше стара маслинова горичка, която се простираше до тясна клисура; на отсрещния склон се виждаха две малки вили, които сякаш бяха нарисувани от Сезан 49 49 Пол Сезан (1839 — 1906) — прочут френски живописец, представител на постимпресионизма; творчеството му оказва значително влияние върху кубизма. — Б.пр. . В далечината се чуваше истеричен детски плач. Елена направи всичко възможно да го игнорира, докато разказваше остатъка от историята на Габриел. Дискретният й обяд с Олга Сухова. Кошмарното убийство на Александър Лубин в Куршевел. Кризата след новината за смъртта на Борис Островски в базиликата „Свети Петър“.

— Изолирах се от външния свят. Спрях да гледам телевизия. Спрях да чета вестници. Страхувах се… Боях се да не науча, че някой самолет е бил свален или че заради мен е бил убит друг журналист. С времето успях да си внуша, че всичко това в действителност никога не се е случвало. Няма никакви ракети, казах си аз. Никаква делегация не е идвала в дома ми, за да купува оръжия от съпруга ми. Не съществува таен план за препродаване на част от стоката на терористите от Ал Кайда. Всичко това е само лош сън. Някакво недоразумение. Измислица. После ми се обади моят приятел Алистър Лийч във връзка с картина на Мери Касат. И ето ме сега тук.

Детето продължаваше да плаче от другата страна на клисурата.

— Няма ли кой да помогне на това бедно същество? — Тя погледна Габриел. — Имате ли деца, господин Алон?

Той се поколеба, преди да отговори.

— Имах син — каза тихо Габриел. — Един терорист сложи бомба в колата ми. Искаше да си отмъсти, защото убих брат му. Тя избухна, докато жена ми и синът ми бяха вътре.

— А жена ви?

— Тя оцеля. — Габриел замълча, като се взираше отвъд клисурата. — Може би щеше да е по-добре, ако беше починала. Трябваха ми няколко секунди, за да успея да я извадя от колата. Беше обгоряла лошо.

— Боже мой, толкова съжалявам! Не трябваше…

— Всичко е наред, Елена. Това се случи много отдавна.

— В Израел ли се случи?

— Не. Във Виена. Недалеч от катедралата.

Детето отвъд клисурата внезапно млъкна. Габриел сякаш не го забеляза, погълнат от опитите си да отвори бутилка розе. Той напълни една-единствена чаша и я подаде на Харкова.

— Пийнете малко. Важно е дъхът ви да мирише на алкохол, когато се приберете вкъщи. Иван ще го очаква.

Тя поднесе чашата към устните си и се загледа в клоните на пиниите, които се поклащаха от лекия бриз.

— Как стана така? Как се озовахме заедно на това място, вие и аз?

— Бяхте доведена тук от телефонно обаждане, на което не е трябвало да отговаряте. А аз — от Борис Островски. Той отиде в Рим заради мен. Опитваше се да ми каже за Иван. Умря в ръцете ми, преди да успее да ми предаде съобщението си. Затова се наложи да замина за Москва и да се срещна с Олга.

— С нея ли бяхте, когато са я нападнали наемните убийци?

Той кимна утвърдително.

— Как успяхте да избягате от онова стълбище, без да ви убият?

— Ще ви разкажа някой друг път, Елена. Пийнете още вино. Трябва да изглеждате малко замаяна, когато се приберете.

Тя се подчини, после попита:

— В такъв случай, както би казал Ленин, великият революционер и баща на Съветския съюз, какво трябва да се направи? Какво ще направим по въпроса с ракетите, които съпругът ми е поставил в ръцете на убийците?

— Вие ни дадохте много подробна информация. Ако имаме късмет, ще намерим терористите, преди да извършат някой атентат. Ще бъде трудно, но ще опитаме.

— Ще опитате? Какво имате предвид? Длъжни сте да ги спрете.

— Не е толкова лесно, Елена. Има много неща, които не знаем. С коя африканска държава е сключил сделка вашият съпруг? Натоварени ли са ракетите? Попаднали ли са в ръцете на терористите? Твърде късно ли е да ги спрем?

Въпросите му бяха реторични, но Харкова реагира така, сякаш бяха насочени към нея.

— Съжалявам — рече тя. — Чувствам се толкова глупаво.

— Защо?

— Мислех си, че като ви разкажа за сделката, ще разполагате с достатъчно информация, за да откриете оръжията, преди да ги използват. А какво постигнах? Двама души са мъртви. Приятелката ми е затворничка в московския си апартамент. А ракетите на съпруга ми все още са някъде там.