Даниъл Силва - Московска афера

— Не казах, че е невъзможно, Елена. Само отбелязах, че ще бъде трудно.

— От какво друго имате нужда?

— От някакви уличаващи документи.

— Тоест?

— Документ за краен потребител. Фактура. Товарна разписка. Документ за превоз. Разписка за банков превод. Всичко, което може да ни помогне да проследим продажбата или пътя на стоката.

Тя мълчеше. Когато проговори отново, гласът й не беше много по-силен от шума на вятъра в короните на дърветата.

— Мисля, че знам къде може да има такава информация.

Габриел я изгледа.

— Къде, Елена?

— В Москва.

— Ще можем ли да се доберем до нея?

— Не вие. Аз ще го направя вместо вас. И ще трябва да го направя сама.

— Съпругът ми е ревностен сталинист. Но обикновено не го показва, дори в Русия.

Елена отпи от розето, после вдигна чашата към гаснещите слънчеви лъчи, за да разгледа цвета му.

— Любовта към Сталин оказва влияние дори върху покупките на недвижими имоти. Жуковка — районът извън Москва, в който живеем в момента, някога е бил забранена вилна зона, в която са били допускани само високопоставени партийни служители, няколко видни учени и музиканти. Бащата на Иван не е бил достатъчно високопоставен, за да получи дача в Жуковка, и Иван е бил дълбоко засегнат от този факт. След разпадането на Съветския съюз, когато стана възможно всеки, който разполага с достатъчно пари, да си купи имот там, той откупи част от земята, която е била собственост на дъщерята на Сталин. Освен това купи голям апартамент в „Дом на набережной“. Използва го като pied-a-terre 50 50 Временна квартира (фр.). — Б.пр. и в него има личен кабинет. Предполагам, че там води и любовниците си. Посещавала съм го само няколко пъти. Тази сграда е пълна с призраци. Обитателите й твърдят, че ако се заслушаш внимателно нощем, още можеш да чуеш писъци.

Тя замълча и изгледа Габриел.

— Знаете ли сградата, за която говоря, господин Алон? Домът на крайбрежната улица?

— Голямата постройка на улица „Серафимович“ със знака на „Мерцедес-Бенц“ на покрива. Била е построена за най-високопоставените членове на номенклатурата в началото на тридесетте. По време на Големия терор Сталин я е превърнал в дом на ужаса.

— Очевидно сте си научили урока. — Елена се вгледа в чашата с вино. — Сталин е убил близо осемстотин обитатели на сградата, в това число и мъжа, който живеел в апартамента на съпруга ми. Той е бил високопоставен служител в Министерството на външните работи. Хората на Сталин решили, че е немски шпионин, и го отвели на полигона в Бутово, където го разстреляли. Никой не знае със сигурност колко жертви на Сталин са били убити там. Преди няколко години правителството даде имота на Православната църква и оттогава го претърсват внимателно за останки. В Русия няма по-тъжно място от Бутово, господин Алон. Вдовици и сираци вървят покрай изкопите, като се питат къде може да са телата на съпрузите и бащите им. Ние скърбим за жертвите на Сталин в Бутово, а през това време хора като Иван плащат милиони, за да си купят апартаменти в „Дом на набережной“. Това го има само в Русия.

— Къде се намира апартаментът?

— На деветия етаж, гледа към Кремъл. Аркадий държи на мястото да има пазач двайсет и четири часа в денонощието. Вратите към кабинета на Иван са облицовани с фурнир, но отдолу са от бомбоустойчива стомана. Отварят се с електронна ключалка с биометричен скенер. Само трима души разполагат с кода за достъп: Иван, Аркадий и аз. В кабинета има компютър с парола. Има и трезор с електронна ключалка с биометричен скенер и парола. Всички тайни на съпруга ми са в този трезор. Съхраняват се на кодирани дискове, за които има шифър само КГБ.

— Разрешено ли ви е да влизате в неговия кабинет?

— При нормални обстоятелства само в присъствието на Иван. Но в изключителни случаи мога да вляза и сама.

— Какво разбирате под изключителни случаи?

— Ако Иван евентуално изпадне в немилост пред хората, които се намират от другата страна на реката, в Кремъл. Той смята, че ако някога това се случи, ще бъде арестуван заедно с Аркадий. Тогава, по думите му, аз съм човекът, който трябва да се погрижи документите от трезора да не попаднат в неподходящи ръце.

— Трябва да ги изнесете оттам, така ли?

Тя поклати глава.

— Във вътрешността на трезора има експлозиви. Иван ми показа къде е скрит бутонът на детонатора и ме научи как да го задействам. Увери ме, че количеството на експлозивите е изчислено така, че да унищожи съдържанието на трезора, без да причини други щети.